Dec 11, 2017, 2:06 AM  

Звездите 

  Poetry » Other
381 2 6
Погледнал нагоре в небесната шир,
усещам как гаснат над мене звездите.
Но знам, че и нови се раждат безспир
на Космоса – вечно безкраен – в мъглите.
Така са и нашите земни звезди,
които край мене в живота угасват.
Добре, че оставят те свои следи
и с вечното горе завинаги срастват
И други се раждат по земната шир,
и те към космичното горе се взират.
Че главозамаяни, като след пир,
със своята роля завидно умират...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??