22 ene 2013, 15:52

Звездите

  Poesía » Otra
504 0 2

Звездите ме успокояват.

Разказват ми красиви тайни.

Като сестри ме утешават.

Нашепват ми, че са нетрайни

 

и страховете ни  човешки,

и славата, и суетата,

и уж фаталните ни грешки,

и гордостта, и красотата.

 

Единствено звездите знаят 

кое е вечно и нетленно,

къде е Адът или Раят,

защо е нещо  съкровено.

 

Докрай повярвала, заспивам

и рея се прозрачно лека.

Из синята небесна нива

вървя по собствена пътека.

 

Щастлива и добра сияя.

Насън звезда за малко ставам.

И като точица в безкрая

изгубвам се и избледнявам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...