Звездите
Звездите ме успокояват.
Разказват ми красиви тайни.
Като сестри ме утешават.
Нашепват ми, че са нетрайни
и страховете ни човешки,
и славата, и суетата,
и уж фаталните ни грешки,
и гордостта, и красотата.
Единствено звездите знаят
кое е вечно и нетленно,
къде е Адът или Раят,
защо е нещо съкровено.
Докрай повярвала, заспивам
и рея се прозрачно лека.
Из синята небесна нива
вървя по собствена пътека.
Щастлива и добра сияя.
Насън звезда за малко ставам.
И като точица в безкрая
изгубвам се и избледнявам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
