22 янв. 2013 г., 15:52

Звездите

503 0 2

Звездите ме успокояват.

Разказват ми красиви тайни.

Като сестри ме утешават.

Нашепват ми, че са нетрайни

 

и страховете ни  човешки,

и славата, и суетата,

и уж фаталните ни грешки,

и гордостта, и красотата.

 

Единствено звездите знаят 

кое е вечно и нетленно,

къде е Адът или Раят,

защо е нещо  съкровено.

 

Докрай повярвала, заспивам

и рея се прозрачно лека.

Из синята небесна нива

вървя по собствена пътека.

 

Щастлива и добра сияя.

Насън звезда за малко ставам.

И като точица в безкрая

изгубвам се и избледнявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...