Звездите ли?
667
0
2
Нощ. Тишина.
Гледаш луната -
все е самотна,
но... е в позлата.
Върху звездите
поглед ли спираш,
пак на земята
в миг се намираш.
Вече не си
и романтичен.
Ставаш отново
мрачен, критичен...
Свързваш звездите
с песни, куплети -
(станаха много
с изкуство заети)
и... ще кажеш
с поглед в луната
- някой ще блесне ли
с нейна позлата?
(Че отразена е,
знаем го всички).
Но е единствена
сред много
звездички.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Харита Колева Todos los derechos reservados
