Oct 17, 2009, 10:52 AM

Звездите ли?

665 0 2

Нощ. Тишина.

Гледаш луната -

все е самотна,

но... е в позлата.

Върху звездите

поглед ли спираш,

пак на земята

в миг се намираш.

Вече не си

и романтичен.

Ставаш отново

мрачен, критичен...

Свързваш звездите

с песни, куплети -

(станаха много

с изкуство заети)

и... ще кажеш

с поглед в луната

- някой ще блесне ли

с нейна позлата?

(Че отразена е,

знаем го всички).

Но е единствена

сред много

         звездички.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Харита Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...