Звездите ли?
666
0
2
Нощ. Тишина.
Гледаш луната -
все е самотна,
но... е в позлата.
Върху звездите
поглед ли спираш,
пак на земята
в миг се намираш.
Вече не си
и романтичен.
Ставаш отново
мрачен, критичен...
Свързваш звездите
с песни, куплети -
(станаха много
с изкуство заети)
и... ще кажеш
с поглед в луната
- някой ще блесне ли
с нейна позлата?
(Че отразена е,
знаем го всички).
Но е единствена
сред много
звездички.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Харита Колева Все права защищены
