17 окт. 2009 г., 10:52

Звездите ли?

674 0 2

Нощ. Тишина.

Гледаш луната -

все е самотна,

но... е в позлата.

Върху звездите

поглед ли спираш,

пак на земята

в миг се намираш.

Вече не си

и романтичен.

Ставаш отново

мрачен, критичен...

Свързваш звездите

с песни, куплети -

(станаха много

с изкуство заети)

и... ще кажеш

с поглед в луната

- някой ще блесне ли

с нейна позлата?

(Че отразена е,

знаем го всички).

Но е единствена

сред много

         звездички.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Харита Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...