17.10.2009 г., 10:52

Звездите ли?

668 0 2

Нощ. Тишина.

Гледаш луната -

все е самотна,

но... е в позлата.

Върху звездите

поглед ли спираш,

пак на земята

в миг се намираш.

Вече не си

и романтичен.

Ставаш отново

мрачен, критичен...

Свързваш звездите

с песни, куплети -

(станаха много

с изкуство заети)

и... ще кажеш

с поглед в луната

- някой ще блесне ли

с нейна позлата?

(Че отразена е,

знаем го всички).

Но е единствена

сред много

         звездички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...