24 sept 2017, 8:30

Звездна сватба

  Poesía
750 2 14

В светлия сърп на луната, 

в центъра на светлината, 

здрав мост се изгражда – 

от любовната жажда. 

Кумува им бога. 

 

Звездите, строени в редици –

цял живот девици, 

свеждат свенливо главици, 

благославят ги с искрици. 

 

Вятърът грабва букета

и щастлив цял ден шета. 

Облаците подгони накрая, 

ръченица да поиграят

с живо пиле на рамо. 

 

Слънцето – свекърва, ги събра

и ориса със съдба добра –

вечно да са двама, 

под цветната дъга голяма. 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Васееее, поздравявам те и пожелавам много да те слуша снахата
  • Правих си шега, но днес наистина станах свекърва и съм много щастлива.
  • Много хубава,приказна сватба!!!
  • Много свежо и слънчево.... така де, като има слънце, друго си е! Поздрави, Васе!
  • Интересен, нестандартен стих!...
    Поздрав, Василка!...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...