В светлия сърп на луната,
в центъра на светлината,
здрав мост се изгражда –
от любовната жажда.
Кумува им бога.
Звездите, строени в редици –
цял живот девици,
свеждат свенливо главици,
благославят ги с искрици.
Вятърът грабва букета
и щастлив цял ден шета.
Облаците подгони накрая,
ръченица да поиграят
с живо пиле на рамо.
Слънцето – свекърва, ги събра
и ориса със съдба добра –
вечно да са двама,
под цветната дъга голяма.
© Василка Ябанджиева Все права защищены