16 jun 2013, 10:10

Звездна вселена 

  Poesía » Otra
656 1 4

Звездна вселена

 

Буря подмята наежени клони.

Щуро ухае на сласт, на земя.

Пориви тайни зад фейсните брони

бляскат в екрана, кокетно глумящ.

 

Трескав, суетен  и призрачно влюбен,

звездна вселена извайваш за мен.

Сменяш лика си – ту мил, дружелюбен,

ту безразсъдно превърнат в гамен.

                                                      

Пленник окаян, зазидан във нета,

тъжен самотник, пустинно момче,

във виртуала – мъглива планета –

вечно си друг. А животът тече...

 

Газил безгрижно из фейсната врява,

бавно, нелепо духът избледнява.

 

 

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??