16 jun 2013, 10:10

Звездна вселена

  Poesía » Otra
810 1 4

Звездна вселена

 

Буря подмята наежени клони.

Щуро ухае на сласт, на земя.

Пориви тайни зад фейсните брони

бляскат в екрана, кокетно глумящ.

 

Трескав, суетен  и призрачно влюбен,

звездна вселена извайваш за мен.

Сменяш лика си – ту мил, дружелюбен,

ту безразсъдно превърнат в гамен.

                                                      

Пленник окаян, зазидан във нета,

тъжен самотник, пустинно момче,

във виртуала – мъглива планета –

вечно си друг. А животът тече...

 

Газил безгрижно из фейсната врява,

бавно, нелепо духът избледнява.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...