16 jun 2013, 10:10

Звездна вселена

  Poesía » Otra
811 1 4

Звездна вселена

 

Буря подмята наежени клони.

Щуро ухае на сласт, на земя.

Пориви тайни зад фейсните брони

бляскат в екрана, кокетно глумящ.

 

Трескав, суетен  и призрачно влюбен,

звездна вселена извайваш за мен.

Сменяш лика си – ту мил, дружелюбен,

ту безразсъдно превърнат в гамен.

                                                      

Пленник окаян, зазидан във нета,

тъжен самотник, пустинно момче,

във виртуала – мъглива планета –

вечно си друг. А животът тече...

 

Газил безгрижно из фейсната врява,

бавно, нелепо духът избледнява.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...