plami-6 (Плами) plami-6 (Плами)
14 721
Jun 16, 2013, 10:10 AM

Звездна вселена

  Poetry » Other
813 1 4

Звездна вселена

 

Буря подмята наежени клони.

Щуро ухае на сласт, на земя.

Пориви тайни зад фейсните брони

бляскат в екрана, кокетно глумящ.

 

Трескав, суетен  и призрачно влюбен,

звездна вселена извайваш за мен.

Сменяш лика си – ту мил, дружелюбен,

ту безразсъдно превърнат в гамен.

                                                      

Пленник окаян, зазидан във нета,

тъжен самотник, пустинно момче,

във виртуала – мъглива планета –

вечно си друг. А животът тече...

 

Газил безгрижно из фейсната врява,

бавно, нелепо духът избледнява.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0