Звездна вселена
Буря подмята наежени клони.
Щуро ухае на сласт, на земя.
Пориви тайни зад фейсните брони
бляскат в екрана, кокетно глумящ.
Трескав, суетен и призрачно влюбен,
звездна вселена извайваш за мен.
Сменяш лика си – ту мил, дружелюбен,
ту безразсъдно превърнат в гамен.
Пленник окаян, зазидан във нета,
тъжен самотник, пустинно момче,
във виртуала – мъглива планета – ...