16.06.2013 г., 10:10 ч.

Звездна вселена 

  Поезия » Друга
602 1 4

Звездна вселена

 

Буря подмята наежени клони.

Щуро ухае на сласт, на земя.

Пориви тайни зад фейсните брони

бляскат в екрана, кокетно глумящ.

 

Трескав, суетен  и призрачно влюбен,

звездна вселена извайваш за мен.

Сменяш лика си – ту мил, дружелюбен,

ту безразсъдно превърнат в гамен.

                                                      

Пленник окаян, зазидан във нета,

тъжен самотник, пустинно момче,

във виртуала – мъглива планета –

вечно си друг. А животът тече...

 

Газил безгрижно из фейсната врява,

бавно, нелепо духът избледнява.

 

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??