Звездна вселена
Звездна вселена
Буря подмята наежени клони.
Щуро ухае на сласт, на земя.
Пориви тайни зад фейсните брони
бляскат в екрана, кокетно глумящ.
Трескав, суетен и призрачно влюбен,
звездна вселена извайваш за мен.
Сменяш лика си – ту мил, дружелюбен,
ту безразсъдно превърнат в гамен.
Пленник окаян, зазидан във нета,
тъжен самотник, пустинно момче,
във виртуала – мъглива планета –
вечно си друг. А животът тече...
Газил безгрижно из фейсната врява,
бавно, нелепо духът избледнява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Плами Все права защищены
