2 jul 2007, 11:37

звездно танцуване

  Poesía
811 0 17

Да запалим звездите в очите си!
Искаш ли? Тази нощ да празнуваме
и да слеем душите си с истини,
тези, дето в съня не забравяме.
Моя звездна любов от мечтите ми,
лунно сияние, вплетено в дланите,
трепетна обич, обвита в зениците
и синееща ласка от нежност в косите.
Да отлитнем в своя полет в небето,
със дъха си да погалим планетите.
Да усети вселената трепета на сърцето,
че земята е малка за моето обичане...
Ще наливам надежност във чашите,
ще отпиваме вярата, без дозиране
и прелялата любов във душите ни
ще ни слее във звездно танцуване.
И след нас ще изгрее нов ден,
всеки свойто щастие сам намира.
Аз ще бъда във теб, ти във мен.
Ще пулсира от радост всемира...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...