Jul 2, 2007, 11:37 AM

звездно танцуване

  Poetry
806 0 17

Да запалим звездите в очите си!
Искаш ли? Тази нощ да празнуваме
и да слеем душите си с истини,
тези, дето в съня не забравяме.
Моя звездна любов от мечтите ми,
лунно сияние, вплетено в дланите,
трепетна обич, обвита в зениците
и синееща ласка от нежност в косите.
Да отлитнем в своя полет в небето,
със дъха си да погалим планетите.
Да усети вселената трепета на сърцето,
че земята е малка за моето обичане...
Ще наливам надежност във чашите,
ще отпиваме вярата, без дозиране
и прелялата любов във душите ни
ще ни слее във звездно танцуване.
И след нас ще изгрее нов ден,
всеки свойто щастие сам намира.
Аз ще бъда във теб, ти във мен.
Ще пулсира от радост всемира...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...