29 ene 2009, 8:21

Звездолуние

  Poesía
1.2K 0 8
Кучета, приличащи на вълци,
лаят по бездетната Луна.
Екотът в пространството се гърчи,
а звезди зачеват тишина.

Пее вятърът любовна песен,
кучетата хапе с песента.
От врата на падналата есен
се изхлузва бримка на греха.

Църква е домът ми. Аз догарям.
Сянката тревогата краде,
а от безтегловната ми старост
преоткривам в себе си дете.

Кучетата млъкват разпознали
блясъка надежден на очите.
Сянката страхливо се затваря.
Луната се целува със звездите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно е, когато светът се отказва от обичайните си лирични присъствия и се взира в нови огледала.
    Имаш няколко извънредно стойностни попадения.
    На първо място - пространството - вертикалът се е обтегнал максимално с две опорни точки : комсос - дом. Домът е сакрализиран чрез вярата, а небето - чрез любовта. Всъщност те се оглеждат едно в друго.

    Въпреки наличието на диаболични внушения, светът на стихотворението е подчертано хармонизиран във финала.Ако стихотворението е израз на емоционален дисбаланс, то лирическият ти човек го преодолява.

    на второ място:

    От врата на падналата есен
    се изхлузва бримка на греха.

    бездетната Луна.

    От врата на падналата есен

    се изхлузва бримка на греха.

    цитираните стихове са поетични попадения, с които може да с гордее всеки творец!

    Радвам се, че попаднах на твоето стихотворение!
  • страхотен стих,всъщност -най-доброто четено от сума време насам....
  • къде пък се пошегувах
  • Само ти можеш да го кажеш толкова красиво!

    Смешко, дори и шегите понякога омръзват. Особено безвкусните. Дали пък не завиждаш на утвърдените поети?
    Прекаляваш, мило дете. Смяташ ли наистина, че ще те удостои с отговор?

    Вальо, извинявай, че забележката е под твой стих
  • Написах ти го, но и тук да го напиша.

    "Кучетата млъкват разпознали
    блясъка надежден на очите." - очи омиротворители

    "Луната се целува със звездите."-красиво

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...