Кучета, приличащи на вълци,
лаят по бездетната Луна.
Екотът в пространството се гърчи,
а звезди зачеват тишина.
Пее вятърът любовна песен,
кучетата хапе с песента.
От врата на падналата есен
се изхлузва бримка на греха.
Църква е домът ми. Аз догарям.
Сянката тревогата краде,
а от безтегловната ми старост
преоткривам в себе си дете. ...