29.01.2009 г., 8:21

Звездолуние

1.2K 0 8
Кучета, приличащи на вълци,
лаят по бездетната Луна.
Екотът в пространството се гърчи,
а звезди зачеват тишина.

Пее вятърът любовна песен,
кучетата хапе с песента.
От врата на падналата есен
се изхлузва бримка на греха.

Църква е домът ми. Аз догарям.
Сянката тревогата краде,
а от безтегловната ми старост
преоткривам в себе си дете.

Кучетата млъкват разпознали
блясъка надежден на очите.
Сянката страхливо се затваря.
Луната се целува със звездите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно е, когато светът се отказва от обичайните си лирични присъствия и се взира в нови огледала.
    Имаш няколко извънредно стойностни попадения.
    На първо място - пространството - вертикалът се е обтегнал максимално с две опорни точки : комсос - дом. Домът е сакрализиран чрез вярата, а небето - чрез любовта. Всъщност те се оглеждат едно в друго.

    Въпреки наличието на диаболични внушения, светът на стихотворението е подчертано хармонизиран във финала.Ако стихотворението е израз на емоционален дисбаланс, то лирическият ти човек го преодолява.

    на второ място:

    От врата на падналата есен
    се изхлузва бримка на греха.

    бездетната Луна.

    От врата на падналата есен

    се изхлузва бримка на греха.

    цитираните стихове са поетични попадения, с които може да с гордее всеки творец!

    Радвам се, че попаднах на твоето стихотворение!
  • страхотен стих,всъщност -най-доброто четено от сума време насам....
  • къде пък се пошегувах
  • Само ти можеш да го кажеш толкова красиво!

    Смешко, дори и шегите понякога омръзват. Особено безвкусните. Дали пък не завиждаш на утвърдените поети?
    Прекаляваш, мило дете. Смяташ ли наистина, че ще те удостои с отговор?

    Вальо, извинявай, че забележката е под твой стих
  • Написах ти го, но и тук да го напиша.

    "Кучетата млъкват разпознали
    блясъка надежден на очите." - очи омиротворители

    "Луната се целува със звездите."-красиво

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...