31 ago 2013, 13:11

Звездоока

  Poesía
1.3K 0 12

Каква прекрасна среща само, допир лек,
а сякаш, че до твойто рамо бил съм век.

Една изтънчена целувка - дълъг миг,
и вечерта над мен се спуска с твоя лик.

Симфония от летни птици, поглед мил -
дълбоко в своите зеници съм те скрил.

Да бъдеш с мен във нощи снежни, в тих покой.
Да те рисувам с думи нежни,  да съм твой.

Да бъдеш моя - звездоока - дух и плът,
 най-вярната до днес посока в моя път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любомире, не се изказвай неподготвен, тoва мога да ти кажа. Разбирам критика какво е, но това не е нищо повече от проявяване на завист.
    Стихотворението - не намирам нищо лошо, което да кажа за него. Много ми хареса!
  • За пръв път срещам понятието плоска рима.
    Тук всички рими са "мъжки" (същевременно затворени), при това точни. Смея да твърдя, че тъкмо те са най-трудни за изнамиране от стихотворците. Често с тях имат проблеми много от най-новите ни съвременни поети.
  • Краси, благодаря ти за хубавите думи.
    Казвал съм ти го и пак ще го кажа - Ти си от малкото хора които познавам, истински милеещи и живеещи с поезията, познания, подплатени с талант, или казано иначе - майстора
    Наздраве, наборче.
    Бостанджиев, дори не се опитвам или казано иначе - не насилвам нещатат - те просто се случват - добри или лоши, поздрави и от мен
    "Щастливецо" айде да не си говорим за рими, щото сигурно няма какво да ми кажеш... да не говорим за другите неща в стихосложението, които са ти безкрайно чужди и непонятни - личи си от писанията ти, които, да, не са плоски, а доста неритмични и зле построени - демек - грапави
  • Ама много обичам коментарите в които се споменават задните части с традиционното им откровено наименование от тях ми лъха на земност и истинност за разлика от високопарните слова употребявани от авторите в произведенията. Така се разкриват и нормалните черти на нежните поетично летящи души, а именно - очертава се силуета на човека... Поздрави за усилията да твориш argonyk!
  • Мелодични дистихони, пълни с романтични прозрения и копнежи!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...