31.08.2013 г., 13:11

Звездоока

1.3K 0 12

Каква прекрасна среща само, допир лек,
а сякаш, че до твойто рамо бил съм век.

Една изтънчена целувка - дълъг миг,
и вечерта над мен се спуска с твоя лик.

Симфония от летни птици, поглед мил -
дълбоко в своите зеници съм те скрил.

Да бъдеш с мен във нощи снежни, в тих покой.
Да те рисувам с думи нежни,  да съм твой.

Да бъдеш моя - звездоока - дух и плът,
 най-вярната до днес посока в моя път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любомире, не се изказвай неподготвен, тoва мога да ти кажа. Разбирам критика какво е, но това не е нищо повече от проявяване на завист.
    Стихотворението - не намирам нищо лошо, което да кажа за него. Много ми хареса!
  • За пръв път срещам понятието плоска рима.
    Тук всички рими са "мъжки" (същевременно затворени), при това точни. Смея да твърдя, че тъкмо те са най-трудни за изнамиране от стихотворците. Често с тях имат проблеми много от най-новите ни съвременни поети.
  • Краси, благодаря ти за хубавите думи.
    Казвал съм ти го и пак ще го кажа - Ти си от малкото хора които познавам, истински милеещи и живеещи с поезията, познания, подплатени с талант, или казано иначе - майстора
    Наздраве, наборче.
    Бостанджиев, дори не се опитвам или казано иначе - не насилвам нещатат - те просто се случват - добри или лоши, поздрави и от мен
    "Щастливецо" айде да не си говорим за рими, щото сигурно няма какво да ми кажеш... да не говорим за другите неща в стихосложението, които са ти безкрайно чужди и непонятни - личи си от писанията ти, които, да, не са плоски, а доста неритмични и зле построени - демек - грапави
  • Ама много обичам коментарите в които се споменават задните части с традиционното им откровено наименование от тях ми лъха на земност и истинност за разлика от високопарните слова употребявани от авторите в произведенията. Така се разкриват и нормалните черти на нежните поетично летящи души, а именно - очертава се силуета на човека... Поздрави за усилията да твориш argonyk!
  • Мелодични дистихони, пълни с романтични прозрения и копнежи!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...