Aug 31, 2013, 1:11 PM

Звездоока

  Poetry
1.3K 0 12

Каква прекрасна среща само, допир лек,
а сякаш, че до твойто рамо бил съм век.

Една изтънчена целувка - дълъг миг,
и вечерта над мен се спуска с твоя лик.

Симфония от летни птици, поглед мил -
дълбоко в своите зеници съм те скрил.

Да бъдеш с мен във нощи снежни, в тих покой.
Да те рисувам с думи нежни,  да съм твой.

Да бъдеш моя - звездоока - дух и плът,
 най-вярната до днес посока в моя път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любомире, не се изказвай неподготвен, тoва мога да ти кажа. Разбирам критика какво е, но това не е нищо повече от проявяване на завист.
    Стихотворението - не намирам нищо лошо, което да кажа за него. Много ми хареса!
  • За пръв път срещам понятието плоска рима.
    Тук всички рими са "мъжки" (същевременно затворени), при това точни. Смея да твърдя, че тъкмо те са най-трудни за изнамиране от стихотворците. Често с тях имат проблеми много от най-новите ни съвременни поети.
  • Краси, благодаря ти за хубавите думи.
    Казвал съм ти го и пак ще го кажа - Ти си от малкото хора които познавам, истински милеещи и живеещи с поезията, познания, подплатени с талант, или казано иначе - майстора
    Наздраве, наборче.
    Бостанджиев, дори не се опитвам или казано иначе - не насилвам нещатат - те просто се случват - добри или лоши, поздрави и от мен
    "Щастливецо" айде да не си говорим за рими, щото сигурно няма какво да ми кажеш... да не говорим за другите неща в стихосложението, които са ти безкрайно чужди и непонятни - личи си от писанията ти, които, да, не са плоски, а доста неритмични и зле построени - демек - грапави
  • Ама много обичам коментарите в които се споменават задните части с традиционното им откровено наименование от тях ми лъха на земност и истинност за разлика от високопарните слова употребявани от авторите в произведенията. Така се разкриват и нормалните черти на нежните поетично летящи души, а именно - очертава се силуета на човека... Поздрави за усилията да твориш argonyk!
  • Мелодични дистихони, пълни с романтични прозрения и копнежи!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...