25 may 2020, 13:26  

Звучи мелодия

  Poesía
901 10 18

Звучи мелодия. Тъга въздиша.

И нощ е. Като в приказките звездна.

Танцува с боси стъпки по клавиши

немирен пламък. Свети лунен резен.

 

Пламти огнището. И с нежна тленност

търкулва се сърцето на сълзата.

В две топли длани зрее тиха вечност

с валежния покой на синевата.

 

Симфония сред звуци на пиано.

Ангелогласен хорът е, божествен.

Мелодия за синьо неразбрано

и болка към небесен взор тържествен.

 

Сърцето крехко е вретено вляво.

Преде въздишки слънчеви копнежа.

Лазурни птици са очи от цяло,

а вярата - целувка на солфежа.

 

И някъде високо в необята

полита тръпнещият зов всемирен.

Молитвена мелодия в душата

пред звездния горящ олтар сапфирен.

 

А с изгрева настъпва утро младо.

Часовниче тиктака с розов смях.

Стрелките две - лъчи на нотна радост -

превръщат с танц мига на звезден прах.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Лили! Винаги ме радваш много с присъствието си!❤️
  • “ Звучи мелодия. Тъга въздиша.
    И нощ е. Като в приказките звездна.
    Танцува с боси стъпки по клавиши
    немирен пламък. Свети лунен резен.

    Пламти огнището. И с нежна тленност
    търкулва се сърцето на сълзата.
    В две топли длани зрее тиха вечност
    с валежния покой на синевата.
    ...

    А с изгрева настъпва утро младо.
    Часовниче тиктака с розов смях.
    Стрелките две - лъчи на нотна радост -
    превръщат с танц мига на звезден прах.

    Музикално-поетично вълшебство от образи, изразност и чувства! ❤️🎶🌟
  • Много благодаря за вниманието и милите коментари! ❤️ Бъдете здрави!
  • Много поезия си открих тук...
    Цветенце... 🙂
  • Пърхащо, туптящо стихо. Като сърчице на птиче е🌸

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...