Звучи мелодия
Звучи мелодия. Тъга въздиша.
И нощ е. Като в приказките звездна.
Танцува с боси стъпки по клавиши
немирен пламък. Свети лунен резен.
Пламти огнището. И с нежна тленност
търкулва се сърцето на сълзата.
В две топли длани зрее тиха вечност
с валежния покой на синевата.
Симфония сред звуци на пиано.
Ангелогласен хорът е, божествен.
Мелодия за синьо неразбрано
и болка към небесен взор тържествен.
Сърцето крехко е вретено вляво.
Преде въздишки слънчеви копнежа.
Лазурни птици са очи от цяло,
а вярата - целувка на солфежа.
И някъде високо в необята
полита тръпнещият зов всемирен.
Молитвена мелодия в душата
пред звездния горящ олтар сапфирен.
А с изгрева настъпва утро младо.
Часовниче тиктака с розов смях.
Стрелките две - лъчи на нотна радост -
превръщат с танц мига на звезден прах.
© Цветето Б. All rights reserved.
