Радиото спря да свири своите нежно-романтични мелодии...

Денят продължи да си говори с мен и с тихия ветрец в листата на младата липа;

с нежната песен на лястовиците, наредени по жицата;

с любовното гукане на гугутките в клоните на ябълката;

с радостния лай на куче, усетило връщането на стопанина си;

с теноровото мучене на теленце, очакващо от паша майка си;

с внезапното тупване на ябълка от дървото;

с познатия шум на мотора от трабанта, с който синът ми си идва от работа...

О, блажена, звучна тишина!