21 нояб. 2012 г., 13:37

Звучна тишина

640 0 0

Радиото спря да свири своите нежно-романтични мелодии...

Денят продължи да си говори с мен и с тихия ветрец в листата на младата липа;

с нежната песен на лястовиците, наредени по жицата;

с любовното гукане на гугутките в клоните на ябълката;

с радостния лай на куче, усетило връщането на стопанина си;

с теноровото мучене на теленце, очакващо от паша майка си;

с внезапното тупване на ябълка от дървото;

с познатия шум на мотора от трабанта, с който синът ми си идва от работа...

О, блажена, звучна тишина!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...