Радиото спря да свири своите нежно-романтични мелодии...
Денят продължи да си говори с мен и с тихия ветрец в листата на младата липа;
с нежната песен на лястовиците, наредени по жицата;
с любовното гукане на гугутките в клоните на ябълката;
с радостния лай на куче, усетило връщането на стопанина си;
с теноровото мучене на теленце, очакващо от паша майка си;
с внезапното тупване на ябълка от дървото;
с познатия шум на мотора от трабанта, с който синът ми си идва от работа...
О, блажена, звучна тишина!