21.11.2012 г., 13:37

Звучна тишина

637 0 0

Радиото спря да свири своите нежно-романтични мелодии...

Денят продължи да си говори с мен и с тихия ветрец в листата на младата липа;

с нежната песен на лястовиците, наредени по жицата;

с любовното гукане на гугутките в клоните на ябълката;

с радостния лай на куче, усетило връщането на стопанина си;

с теноровото мучене на теленце, очакващо от паша майка си;

с внезапното тупване на ябълка от дървото;

с познатия шум на мотора от трабанта, с който синът ми си идва от работа...

О, блажена, звучна тишина!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...