Nov 21, 2012, 1:37 PM

Звучна тишина

  Poetry
639 0 0

Радиото спря да свири своите нежно-романтични мелодии...

Денят продължи да си говори с мен и с тихия ветрец в листата на младата липа;

с нежната песен на лястовиците, наредени по жицата;

с любовното гукане на гугутките в клоните на ябълката;

с радостния лай на куче, усетило връщането на стопанина си;

с теноровото мучене на теленце, очакващо от паша майка си;

с внезапното тупване на ябълка от дървото;

с познатия шум на мотора от трабанта, с който синът ми си идва от работа...

О, блажена, звучна тишина!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...