Звяр
Съдбата своя сам избрах -
да бягам. Не, не те виня.
Загубих те. Върхът на моя крах.
Нека, нека сам сега вървя!
Вървя напред, но в мислите
завръщам се към толкова неща...
Виждам пак усмивката красива,
сияйна като хиляди Слънца!
Но звяр съм аз. И единак.
Само споменът държи ме жив.
Разлива се по вените ми мрак,
беззвезден и първично див!
И все вървя. Дано да завали!
Макар и да не може дъжд да скрие
моите тъмни кървави сълзи...
Дано поне вината да отмие!
Съжалявам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
,че не искам да се повтарям с риск да стана банална...А относно вината...Когато човек допусне грешка,не трябва веднага да я отчита като такава.В определеният момент си избрал да постъпиш по този начин,така си преценил.Следствието от постъпката обаче не винаги ни се нрави,именно за това изпитваме после вина и ни се иска да върнем времето назад и да променим нещата.Моят съвет към теб-ЖИВЕЙ ТАКА,ЧЕ КОГАТО СЕ ОБЪРНЕШ НАЗАД ,ДА НЯМА НЕЩО КОЕТО ДА ИСКАШ ДА ПРОМЕНИШ!!!
