Звяр
Съдбата своя сам избрах -
да бягам. Не, не те виня.
Загубих те. Върхът на моя крах.
Нека, нека сам сега вървя!
Вървя напред, но в мислите
завръщам се към толкова неща...
Виждам пак усмивката красива,
сияйна като хиляди Слънца!
Но звяр съм аз. И единак.
Само споменът държи ме жив.
Разлива се по вените ми мрак,
беззвезден и първично див!
И все вървя. Дано да завали!
Макар и да не може дъжд да скрие
моите тъмни кървави сълзи...
Дано поне вината да отмие!
Съжалявам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
,че не искам да се повтарям с риск да стана банална...А относно вината...Когато човек допусне грешка,не трябва веднага да я отчита като такава.В определеният момент си избрал да постъпиш по този начин,така си преценил.Следствието от постъпката обаче не винаги ни се нрави,именно за това изпитваме после вина и ни се иска да върнем времето назад и да променим нещата.Моят съвет към теб-ЖИВЕЙ ТАКА,ЧЕ КОГАТО СЕ ОБЪРНЕШ НАЗАД ,ДА НЯМА НЕЩО КОЕТО ДА ИСКАШ ДА ПРОМЕНИШ!!!
