Oct 21, 2009, 7:34 PM

Звяр

Poetry » Other

1.1K 0 15

Съдбата своя сам избрах -
да бягам. Не, не те виня.
Загубих те. Върхът на моя крах.
Нека, нека сам сега вървя!

Вървя напред, но в мислите
завръщам се към толкова неща...
Виждам пак усмивката красива,
сияйна като хиляди Слънца!

Но звяр съм аз. И единак.
Само споменът държи ме жив.
Разлива се по вените ми мрак,
беззвезден и първично див!

И все вървя. Дано да завали!
Макар и да не може дъжд да скрие
моите тъмни кървави сълзи...
Дано поне вината да отмие!

Съжалявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

CuaHue-B-Mpaka (Даниела Василева)

Толкова коментари изписах...,че не искам да се повтарям с риск да стана банална...А относно вината...Когато човек допусне грешка,не трябва веднага да я отчита като такава.В определеният момент си избрал да постъпиш по този начин,така си преценил.Следствието от постъпката обаче не винаги ни се нрави,именно за това изпитваме после вина и ни се иска да върнем времето назад и да променим нещата.Моят съвет към теб-ЖИВЕЙ ТАКА,ЧЕ КОГАТО СЕ ОБЪРНЕШ НАЗАД ,ДА НЯМА НЕЩО КОЕТО ДА ИСКАШ ДА ПРОМЕНИШ!!!

2010-08-04T09:16:49+03:00
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

вината не се отмива просто забравяш/за греха няма биле забрави го/съм казала някъде аз,разлива се по вените ми мрак е страхотно

2010-04-27T18:09:57+03:00
vaskometala (Викернес)

Поредното твое произведение ,което ми допада много.Браво!

2010-04-18T22:01:49+03:00
Bon_Jovi_Forever (Ели)

Разлива се по вените ми мрак,
беззвезден и първично див!
Усетих този мрак да пролазва и по моите вени. Добър си! Болката е най-добрия приятел на поезията.

2010-04-09T19:42:26+03:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Думата "съжалявам" може да е начало на нещо хубаво!!!Човек не почва все отново ,от нула!!!Понякога болката ни посочва верния път,учим се от грешките си ,и се връщаме по-истински.Само силните мъже казват "съжалявам".Благодаря !

2010-02-22T16:11:29+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0