21 mar 2007, 17:29
звяр заровен в душата си
когато ме забрави се превърнах
в нещо, което никой не пожела да види,
дори ти не поиска да ме зърнеш
аз съм звяр заровен в мрака,
душата ми замръкна в тъмнина
сърцето ми, дявола в казана го вари
станах роб на твоята любов,
станах роб на дяволско сърце,
станах роб на дявол в ангелски дрехи и очи
ти си в ада на колелото
и ме возиш към казана.
колкото приближаваме,
толкова сърцето ми се подпалва,
докато накрая не се запали
пристъпи към мен с огнена ръка,
за да отмъкнеш сърцето ми
когато те усетих в мен,
не усетих как сърцето ми бие
тогава осъзнах че то е станало на въглен
това беше невиждана нежна несправедливост,
да отмъкнеш сърцето ми като го завладя от любов отново
© Жицата Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
"...когато ме забрави ...
дори любимата ми не иска да ме погледне"
Май прероих две любими.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
не явно съм сгрешил