21 mar 2007, 17:29

звяр заровен в душата си

  Poesía
847 0 2
когато ме забрави се превърнах 
в нещо, което никой не пожела да види,
дори ти  не поиска да ме зърнеш
аз съм звяр заровен в мрака,
душата ми замръкна в тъмнина
сърцето ми, дявола в казана го вари
станах роб на твоята любов,
станах роб на дяволско сърце,
станах роб на дявол в ангелски дрехи и очи

ти си в ада на колелото
и ме возиш към казана.
колкото приближаваме, 
толкова сърцето ми се подпалва,
докато накрая не се запали

пристъпи към мен с огнена ръка,
за да отмъкнеш сърцето ми 
когато те усетих в мен, 
не усетих как сърцето ми бие 
тогава осъзнах че то е станало на въглен
това беше невиждана нежна несправедливост,
да отмъкнеш сърцето ми като го завладя от любов отново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жицата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • еми са обожателки
    не явно съм сгрешил
  • "...когато ме забрави ...
    дори любимата ми не иска да ме погледне"
    Май прероих две любими.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...