звяр заровен в душата си
когато ме забрави се превърнах
в нещо, което никой не пожела да види,
дори ти не поиска да ме зърнеш
аз съм звяр заровен в мрака,
душата ми замръкна в тъмнина
сърцето ми, дявола в казана го вари
станах роб на твоята любов,
станах роб на дяволско сърце,
станах роб на дявол в ангелски дрехи и очи
ти си в ада на колелото
и ме возиш към казана.
колкото приближаваме,
толкова сърцето ми се подпалва,
докато накрая не се запали
пристъпи към мен с огнена ръка,
за да отмъкнеш сърцето ми
когато те усетих в мен,
не усетих как сърцето ми бие
тогава осъзнах че то е станало на въглен
това беше невиждана нежна несправедливост,
да отмъкнеш сърцето ми като го завладя от любов отново
© Жицата All rights reserved.
