звяр заровен в душата си
когато ме забрави се превърнах
в нещо, което никой не пожела да види,
дори ти не поиска да ме зърнеш
аз съм звяр заровен в мрака,
душата ми замръкна в тъмнина
сърцето ми, дявола в казана го вари
станах роб на твоята любов,
станах роб на дяволско сърце,
станах роб на дявол в ангелски дрехи и очи
ти си в ада на колелото
и ме возиш към казана.
колкото приближаваме,
толкова сърцето ми се подпалва,
докато накрая не се запали
пристъпи към мен с огнена ръка,
за да отмъкнеш сърцето ми
когато те усетих в мен,
не усетих как сърцето ми бие
тогава осъзнах че то е станало на въглен
това беше невиждана нежна несправедливост,
да отмъкнеш сърцето ми като го завладя от любов отново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жицата Всички права запазени
