15 oct 2007, 8:51

Звъни

  Poesía
673 0 3
 

Звъни

Тази част от мен

Която оставих зад себе си

Свети в зелено

И маха за сбогом


Светофари пуснали пешеходците да си ходят


„Ти помниш ли"

Попита една улична принцеса

„Когато под моста на бездомниците

Нарисува пияните си обещания

И се кълнеше, че ме харесваш"


„Помниш ли"

Попитах

„Когато бурята събори моста

И под водата без гробове

Се изгубиха някои"


Тогава някои други се върнаха от война

За да помагат


На юг винаги има място за още един блус


Мраморна скръб

Пропуска законите

Ще си спомня за теб още някой друг път

От Сиатъл до Ню Орлиънс


10.10.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...