15.10.2007 г., 8:51

Звъни

674 0 3
 

Звъни

Тази част от мен

Която оставих зад себе си

Свети в зелено

И маха за сбогом


Светофари пуснали пешеходците да си ходят


„Ти помниш ли"

Попита една улична принцеса

„Когато под моста на бездомниците

Нарисува пияните си обещания

И се кълнеше, че ме харесваш"


„Помниш ли"

Попитах

„Когато бурята събори моста

И под водата без гробове

Се изгубиха някои"


Тогава някои други се върнаха от война

За да помагат


На юг винаги има място за още един блус


Мраморна скръб

Пропуска законите

Ще си спомня за теб още някой друг път

От Сиатъл до Ню Орлиънс


10.10.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...