15.10.2007 г., 8:51

Звъни

672 0 3
 

Звъни

Тази част от мен

Която оставих зад себе си

Свети в зелено

И маха за сбогом


Светофари пуснали пешеходците да си ходят


„Ти помниш ли"

Попита една улична принцеса

„Когато под моста на бездомниците

Нарисува пияните си обещания

И се кълнеше, че ме харесваш"


„Помниш ли"

Попитах

„Когато бурята събори моста

И под водата без гробове

Се изгубиха някои"


Тогава някои други се върнаха от война

За да помагат


На юг винаги има място за още един блус


Мраморна скръб

Пропуска законите

Ще си спомня за теб още някой друг път

От Сиатъл до Ню Орлиънс


10.10.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...