15 окт. 2007 г., 08:51

Звъни

678 0 3
 

Звъни

Тази част от мен

Която оставих зад себе си

Свети в зелено

И маха за сбогом


Светофари пуснали пешеходците да си ходят


„Ти помниш ли"

Попита една улична принцеса

„Когато под моста на бездомниците

Нарисува пияните си обещания

И се кълнеше, че ме харесваш"


„Помниш ли"

Попитах

„Когато бурята събори моста

И под водата без гробове

Се изгубиха някои"


Тогава някои други се върнаха от война

За да помагат


На юг винаги има място за още един блус


Мраморна скръб

Пропуска законите

Ще си спомня за теб още някой друг път

От Сиатъл до Ню Орлиънс


10.10.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...