Звъни телефонът...
Забравена обич звъни.
Сълзите не можеш да видиш...
ни болката в тези очи.
Но може би в глухото Ало,
и в нотката в нейния глас,
любовта ще познаеш отново,
позвънила в среднощния час.
След толкоз отминали нощи,
сърцето си пак отвори -
кажи, че обичаш и ти още...
Не можеш, нали?
Затвори!
Отминало е.. Свършено вече.
В полунощ телефонът звъни...
Доста късно звъни тази вечер...
и в сърцето ти късно звъни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Касабова Todos los derechos reservados