26.07.2008 г., 12:25

Звъни телефонът...

1.5K 0 6
Звъни телефонът... Вдигни го!
Забравена обич звъни.
Сълзите не можеш да видиш...
ни болката в тези очи.

Но може би в глухото Ало,
и в нотката в нейния глас,
любовта ще познаеш отново,
позвънила в среднощния час.

След толкоз отминали нощи,
сърцето си пак отвори -
кажи, че обичаш и ти още...
Не можеш, нали?
Затвори!

Отминало е.. Свършено вече.
В полунощ телефонът звъни...
Доста късно звъни тази вечер...
и в сърцето ти късно звъни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...