9 sept 2005, 1:53

Зърно във стон - Бъди /Cefules&JoannaVas/

  Poesía
1K 0 0

-Цветето в ръката ми е стон
на твоя плач...
Разцепва се скалата,
когато
те повикам.
Душата е застанала със нож
в ръка,
Очаква повика на ехото
и вярва.
А листите разпукват,
като в храм
там някъде, където
разпуквам в теб и аз макар,
че може би не знам...

-В зърното съм на този стон,
а то е мълчаливост
преди да разцъфти,
взриви се
или изрече,
преди да ме рисува пред очите
и в теб самата,
преди да ме целунеш
и целуна
прошепвам тихо думите "БЪДИ" ...

Зърно във стон -
ядро преди да се разбие,
галактика
преди да се роди,
жребче
преди от извор да отпие
сърце си ти,
сърце си ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...