9 sept 2005, 1:53

Зърно във стон - Бъди /Cefules&JoannaVas/

  Poesía
1K 0 0

-Цветето в ръката ми е стон
на твоя плач...
Разцепва се скалата,
когато
те повикам.
Душата е застанала със нож
в ръка,
Очаква повика на ехото
и вярва.
А листите разпукват,
като в храм
там някъде, където
разпуквам в теб и аз макар,
че може би не знам...

-В зърното съм на този стон,
а то е мълчаливост
преди да разцъфти,
взриви се
или изрече,
преди да ме рисува пред очите
и в теб самата,
преди да ме целунеш
и целуна
прошепвам тихо думите "БЪДИ" ...

Зърно във стон -
ядро преди да се разбие,
галактика
преди да се роди,
жребче
преди от извор да отпие
сърце си ти,
сърце си ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...