-Цветето в ръката ми е стон на твоя плач... Разцепва се скалата, когато те повикам. Душата е застанала със нож в ръка, Очаква повика на ехото и вярва. А листите разпукват, като в храм там някъде, където разпуквам в теб и аз макар, че може би не знам... -В зърното съм на този стон, а то е мълчаливост преди да разцъфти, взриви се или изрече, преди да ме рисува пред очите и в теб самата, преди да ме целунеш и целуна прошепвам тихо думите "БЪДИ" ... Зърно във стон - ядро преди да се разбие, галактика преди да се роди, жребче преди от извор да отпие сърце си ти, сърце си ти... |
© Йоанна Все права защищены