Sep 9, 2005, 1:53 AM

Зърно във стон - Бъди /Cefules&JoannaVas/

  Poetry
1K 0 0

-Цветето в ръката ми е стон
на твоя плач...
Разцепва се скалата,
когато
те повикам.
Душата е застанала със нож
в ръка,
Очаква повика на ехото
и вярва.
А листите разпукват,
като в храм
там някъде, където
разпуквам в теб и аз макар,
че може би не знам...

-В зърното съм на този стон,
а то е мълчаливост
преди да разцъфти,
взриви се
или изрече,
преди да ме рисува пред очите
и в теб самата,
преди да ме целунеш
и целуна
прошепвам тихо думите "БЪДИ" ...

Зърно във стон -
ядро преди да се разбие,
галактика
преди да се роди,
жребче
преди от извор да отпие
сърце си ти,
сърце си ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...