Poesía de autores contemporáneos
Утринни жерави 🇧🇬
Утринни жерави,
спомен от моето приказно детство,
пак сте пред мен,
сутринта. ...
Старата улица 🇬🇧
Старата улица е притихнала...
Сякаш заспала е в някакъв сън дълбок.
Стъпвам аз тихо, полека пристъпвам...
В старите, свои стъпки вървя... ...
Дар 🇧🇬
златоструйни небесни мечти,
помежду ни чертае най-лични
необятни простори. Почти
безгранично блестят и синеят, ...
Кога разбрах, че те обичам 🇧🇬
Когато исках да посрещна залеза с теб
Когато не можех да спра да те гледам
Когато усмивката ти ме сгряваше
Когато исках да заспя до теб ...
Безумно съм удобен за мишена 🇧🇬
ни с броня се родих, ни ших си броня.
И който е решил се цели в мене –
„безгрешници“ намират се на воля.
Не ги виня, тъй явно съм заслужил, ...
Поглед 🇧🇬
Почувствах тласък...
Очи наведох и зачетох...
Минутка мина... но топлината не отмина...
На любопитството не устоях... ...
По дяволите общото ни минало 🇧🇬
света поглеждам с искрени очи,
не ти я искам твоята си истина,
фалшиво покаяние горчи,
в таниновия чай и е изстинало, ...
На сирни заговезни 🇧🇬
душата ти неволно нараних.
Човек съм, имам слабости и грешки.
Не съм с характер кротък, благ и тих.
Всевишният Единствен съвършен е! ...
И чакам някой да ми позвъни 🇧🇬
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...
Пак ще продължа 🇧🇬
и реших, че ще рискувам,
но денят, когато скочих
умрях от студ докато плувам.
И пак се върнах отначало - ...
Детство 🇧🇬
Косъмчетата по брадичката на кучето побеляха
Детските ми книжки намаляха
И учебниците надделяха
Играчките в кашоните заспаха ...
Дали ти е понякога до тук с всичко, 🇧🇬
Намери си черно облаче, да ми сипе дъжд.
Всички хора чакат щастие да им дойде,
а аз само чакам животът ми да отмине.
Розите не цъфтят там, където ги засадиш. ...
Целувката 🇧🇬
Да забравиш болката
Света около теб
Лошото у хората
Препускащото време ...
За греховете волни и неволни 🇧🇬
простете ми! Прощавам ви и аз.
Сърцето слушам – вечният разколник,
то всеки стих нашепва с ясен глас,
чете ги, препрочита ги, притихва, ...
Духовното или материалното? 🇧🇬
ти не живееш истински живот!
Духовното в теб винаги търси
и от калта тъмна ти се отърси!
И ето - тук именно е мъдростта, ...
Булевардът 🇧🇬
и напомня лятна река -
изтощена от дългата жега
влачи своите струи едва.
И се носиш спокойно, безбрежно, ...
С нежност ме люби 🇧🇬
Не искам повече така.
Не мога повече след теб да тичам,
не искам да подавам ти ръка.
Не искам аз лицето ти да виждам ...
Любов 🇧🇬
а те обичам, без да спирам даже,
денят как с любовта ни се наметна
и свети, нищо, че дъждът е влажен
и нищо, че е зимното студено, ...
14+ Мъртво вълнение 🇧🇬
Приема всеки то - без изключение
(дори когато вече нищо друго не го иска).
Не го пропускай - то е шанс за двама -
достоен изход от житейската измама: ...
Крушение 🇧🇬
иде солена вълна.
Ляга, бяга, пак се протяга
под тънкосърпа луна.
Стръмно, тъмно чертаят хълми ...
Спомени 🇧🇬
Към мене се връщате често
Съня ми изпъждате лесно
и с мене пътувате нощем
във миналото, във милото... ...
Тази нощ... 🇧🇬
не продума дума на никого.
Само вятърът свистеше над нивите
и шепнеше заклинания на житото.
Редеше бели думи за бяла магия. ...
Призив към времето 🇧🇬
Не всявай мрачина!
Укроти безумния си бяг
там, където не цари любов
и тъне мъртвина. ...
Дива 🇧🇬
потича пламъкът по мойте вени,
от Мрака черен се надигат сили
към огъня свещен са устремени.
Напевно шепна с разпрострени длани, ...
.... възкръсвам (от ината, че ще мога)... 🇧🇬
пердаши през просото и през лука.
Поставя ребром болния въпрос:
Доколко всъщност трябва да ми пука,
на долната земя, където бях, ...
Две на нула 🇧🇬
че приятелка съм с нея.
,,Две на нула” ще излаеш –
губи захарната фея.
Зима 🇧🇬
белота покрива бряг.
Светят скреж и светлина,
спи заспалата земя.
Вятър тихичко припява, ...
Самотата 🇧🇬
Самотата няма име.
Тя е просто самота...
Но във себе си е скрила
рани с много имена. ...