Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Съкровище от дух и светлина 🇧🇬

Високо горе в гъстите гори
ечали манастирските камбани.
Света Гора наричали дори
това свещено място от Балкана.
Градът единствен кръстен на светец ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Del paisaje, Civil

480 1 5

Селско гробище 🇧🇬

СЕЛСКО ГРОБИЩЕ
Не помня тука вече никой –
освен баща си, дядо, баба.
Край гроб не бива да се вика,
защото ще обидиш хляба ...

yotovava

Poesía

390 3 12

Oцелели напук чудеса 🇧🇬

И в сърцето си нося ги всичките
оцелели напук чудеса,
в светли рими им кътам душичките,
от света ви дори да не са.
И не чакам любов, и разбиране, ...

Patrizzia

Poesía

364 4 7

+++ 🇧🇬

От слънцето е целунато то -
венчелистчето във реката...
Лицето ми също бе целунато!

gurhito

Poesía » Formas orientales

446 2

Няма вятър край Влас 🇧🇬

Стоя на брега, край безкрайното синьо,
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...

NimeriQ

Poesía » Filosófica

660 11 14

Ти си моята бавна река 🇧🇬

ТИ СИ МОЯТА БАВНА РЕКА
Аз те мисля – широка и бавна река
с брегове, подкосени от бързеи.
Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.
Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

379 1 1

Хороскопци 🇧🇬

Хулиган за бой се стяга,
мята на рамо тояга,
внук любим на баба Яга.
Когато след пир полунощен
на зигзаг повръщаш в дома, ...

Стефанин

Poesía » Parodias

417

Сред бели като утрото коне 🇧🇬

Разказвай ми, за своите турнири
по всички континенти на света!
И нека пак оркестъра да свири!
Додето капят мъртвите листа…
Аз искам пак, при теб да се завърна! ...

Ревов

Poesía » De amor

376 1 2

Цветовете на нощта 🇧🇬

Цветовете на нощта
Бледа изгрява луна,
светли са с нея звездите,
а във душата тъма –
мрачни са даже мечтите. ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

400

Принцесата със черни жартиери 🇧🇬

Принцесата облечена бе в бяло -
Излъчваше и стил, и чар,
но виждаше се голото й тяло
под роклята, за принцовете дар...
И гледаха те, и облизваха корони, ...

mislitel

Poesía » De humor

543 1 23

Любовно 🇧🇬

Обичам те без всякаква преграда,
защото съществуваш вътре в мен,
най-тихия любим - добър и сладък,
превърнал ми живота в откровен
копнеж, дошъл от къдрави залежи, ...

zelenaradost

Poesía

349 2

Панаирите на детството 🇧🇬

Те идваха в душата ми на пролет.
Те идват още в зрялата ми есен:
със слънчевите си криле в полет,
щом в гласа ми носят нова песен.
И когато рано слънцето ме буди... ...

Ranrozar

Poesía

327 7 11

Огърлица на съдбата- Пролог ( последна пета част) 🇧🇬

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата)
17.
Наивното покрито от измама
робува на неясност и заблуда.
Поредното пророчество на шута ...

agferdousi65

Poesía » Odas y poemas

440 1

Попътна песен 🇧🇬

ПОПЪТНА ПЕСЕН
Не си виновен, че дъждът вали.
За мойта самота – не си виновен.
Един от нас пое на път, нали?
А другият го чакаше покорно. ...

yotovava

Poesía » De amor

367 1 4

Сбъркан синтаксис 🇧🇬

СБЪРКАН СИНТАКСИС
По ризата греховна на поета
полепнаха любовните малини.
Сълзица се търкулна, втора, трета –
с очакването болката да мине. ...

yotovava

Poesía

327 1 2

Храм за обич 🇧🇬

ХРАМ ЗА ОБИЧ
... не знам какво да сторя за света, че да се буди малко по-добричък? –
ще взема приказки да му чета – и песни да му пея! – светъл птичък,
да го събуждам рано призори с чай от липа, от мащерка – и риган,
да спре да мисли само за пари! – каквото Бог е дал, това му стига, ...

Валери_Станков

Poesía

358 3 1

Да струѝ... 🇧🇬

Боже, сторѝ - в на
скулптурите очѝте
да струѝ живот...

rhymefan

Poesía

323 1 1

Прошепнато на ухо. Рокля на макове 🇧🇬

По роклята ми лятна
една въздишка страстна
раздвижва макове свенливи със ръка.
Полюшва се полата,
долавям аромата ...

jenyivanova

Poesía

696 8 11

Усещам тръпките ти, пролет 🇧🇬

Какъв е този люляков порой,
лилаво-бял с ухание на страст?
Все още търся, за да зная кой,
дарил е теб с безмерно-дивна власт?
Откривам те във дюлевия цвят, ...

dansyto

Poesía

460 2 11

Не прекрачвай този праг 🇧🇬

НЕ ПРЕКРАЧВАЙ ТОЗИ ПРАГ
Тревите полудяха много рано,
а след това сланата ги попари.
Оголени, сърдечните ми рани
са белег за нестихващи пожари. ...

yotovava

Poesía

422 9 22

Пред статива на един поет 🇧🇬

Износил кат любови и раздели,
обходил вече повечето друми,
пред прага на последната неделя –
кове желязо и любовни думи.
Вечеря сам на делника след зноя ...

argonyk

Poesía

559 8 7

Вещица-телец 🇧🇬

Ти виждал ли си вещица-телец –
в рогата си със шипчета бодливи
и с розовия миризлив венец
от майските поляни диви?
От чара й омаян ли си бил, ...

Eleya

Poesía

501 4

Огърлица на съдбата - Пролог ( част четвърта) 🇧🇬

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата)
13.
Завличаше ме не една химера
към пропасти дълбоки на лъжата.
Преследваше и неуспех душата, ...

agferdousi65

Poesía » Odas y poemas

472 4 5

Разкъсана душа 🇧🇬

Да беше стих, да беше проза,
а то - разкъсана душа,
подхвърлян сред вълните кораб,
в ураганна суета.
И пак продъни се небето, ...

M1234567891

Poesía

540 9 18

Епископът на Севастия 🇧🇬

Богоносецът Власий обхожда брега на морето.
По вълните върви, както Господ Исус е вървял…
Планината Аргеос отново изкачва, където
бе живял в пещера… и лекувал бе мечка, чакал…
Нощем броди в града - белостенния, с негово име. ...

anabel7

Poesía

478 3 4

* * * * 🇧🇬

Душа, прости ми, че те опетних
затъвайки в човешкото си его.
Това, което пиша не е стих.
Аз търся в отражението си бледо
онази тиха, крехка чистота ...

Avis

Poesía » Otra

545 4 8

Удавен в океана 🇧🇬

Гледам аз в небето лековито,
Жално към него си мисля миловито —
Как към погледа ми най-ярката звезда полита
И как може да е толкова упорита.
Да се чудиш нощем, но самотен, ...

ViktorK

Poesía » De amor

399

Носи доброта в сърцето си 🇧🇬

Колчем те огорчат, не тъжи.
Тежки слова не изричай.
Някога да чуеш и лъжи.
Недей да мразиш, а обичай.
И в най-безпределната неволя ...

ditadita

Poesía » De amor, Filosófica, Odas y poemas, Otra

558 4 3

Между свят и стих 🇧🇬

Аз, може би, не съм поет,
а просто някой, който чувства.
И в моя свят — така обзет
от думи, рими и изкуства,
аз търся смисъл и покой, ...

Varahiil

Poesía » Filosófica

539 1 6

Емиграция на чувствата 🇧🇬

А някога мечтаехме
за неоткрити острови,
за общи лаврови венци.
Забравили,че те ни чакат
през десет океана. ...

Ranrozar

Poesía

416 9 18

Жажда за идеал 🇧🇬

Жажда за идеал мен обхвана,
роза сред лъчи до мен да цъфти!
О, дете, излекувай тази рана,
дай ми пролет, радост и мечти!
Красивото в теб аз ценя високо, ...

hcs

Poesía » De amor

534

На зазоряване 🇧🇬

Когато отляво в гърдите е вледенено,
ранено, сърцето не може да бъде спасено.
Усмивка привидна в зениците бавно замира,
а ирисът сякаш в звездна пътека се взира.
Надежда прокрадва се плахо, огрява лицето. ...

Ромашка

Poesía » De amor, Filosófica, Civil

547 7 7

Език, анатомично! 🇧🇬

Не вярвай на езика... вършил, щуротии.
Той наистина може да те предаде!?
И не защото е такъв... а защото е отпил
от сладостта Живот. Вярваш или не?
Дали Приятел е и ако е такъв... ...

aap

Poesía

345 3 7

Звезди 🇧🇬

Звезди в туй небе сияят,
мечтая за тяхната светлина,
о, жена, ти за мен си раят,
в тоя студ дай ми топлина!
В сърцето ми надежда се таи, ...

hcs

Poesía » De amor

564 1

Нощен вопъл 🇧🇬

Нощта потича,
таен поток
за жадните вени на
надеждите ми,
животворно мастило ...

Nightwolf

Poesía » Verso libre, Otra

439

Песен за градчето Свети Влас 🇧🇬

Където вълните срещат брега
под южния склон на Балкана,
малко градче извисило снага,
омайва ни с морска премяна.
Родено отдавна, във времена ...

tanq_mezeva

Poesía » Civil

518 3 1

Пътепис на здрача 🇧🇬

Спомените се разпръсват бавно...
Неотменно
настъпва бяла тишина.
Настъпва неусетно най-безследното
напръскано със точици от тъмнина. ...

vega666

Poesía

522 14 10

С 200 километра в час 🇧🇬

С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
... по острия завой към старостта
засилих си жигулито на двеста –
и – ето, че пред мен се очерта
невидима за никого фиеста! ...

Валери_Станков

Poesía

330 3 1

Очите на Марс 🇧🇬

В памет на всички детски
душици, станали невинна
жертва на безумната война
по пътищата...
Бе мълчаливо, тихо хлапе, ...

Ivita_Mirianova

Poesía » Civil

737 10 21

След Залез 🇧🇬

Лунният сърп – нощ с две остриета,
тънко се точи в небесната шир.
Дремещо Слънце под земното лоно
варди Луната – далечен кумир.
Луната царува, блажено пирува, ...

DianaVer

Poesía

551 2 1

Poesía de autores contemporáneos

Съкровище от дух и светлина 🇧🇬

Селско гробище 🇧🇬

Oцелели напук чудеса 🇧🇬

+++ 🇧🇬

Няма вятър край Влас 🇧🇬

Ти си моята бавна река 🇧🇬

Хороскопци 🇧🇬

Сред бели като утрото коне 🇧🇬

Цветовете на нощта 🇧🇬

Принцесата със черни жартиери 🇧🇬

Любовно 🇧🇬

Панаирите на детството 🇧🇬

Огърлица на съдбата- Пролог ( последна пета част) 🇧🇬

Попътна песен 🇧🇬

Сбъркан синтаксис 🇧🇬

Храм за обич 🇧🇬

Да струѝ... 🇧🇬

Прошепнато на ухо. Рокля на макове 🇧🇬

Усещам тръпките ти, пролет 🇧🇬

Не прекрачвай този праг 🇧🇬

Пред статива на един поет 🇧🇬

Вещица-телец 🇧🇬

Огърлица на съдбата - Пролог ( част четвърта) 🇧🇬

Разкъсана душа 🇧🇬

Епископът на Севастия 🇧🇬

* * * * 🇧🇬

Удавен в океана 🇧🇬

Носи доброта в сърцето си 🇧🇬

Между свят и стих 🇧🇬

Емиграция на чувствата 🇧🇬

Жажда за идеал 🇧🇬

На зазоряване 🇧🇬

Език, анатомично! 🇧🇬

Звезди 🇧🇬

Нощен вопъл 🇧🇬

Песен за градчето Свети Влас 🇧🇬

Пътепис на здрача 🇧🇬

С 200 километра в час 🇧🇬

Очите на Марс 🇧🇬

След Залез 🇧🇬

Cola