След пирове, скандали и обрати,
животът взе да се смалява вече.
Поседнал кротко между двете дати,
с насмешка ви поглеждам отдалече:
забързани, лустросани и строги, ...
Момичето с чаровната усмивка
Красиво момиче с усмивка на уста,
върви по пътя си, но вече не сама.
Срещнала тя любим човек от съня,
с него са заедно в радост и в тъга! ...
В бащината къща
Една красива жена с песен на уста,
пее, радва хората от сърце и душа.
Хванат се те заедно на нашенски хора,
заиграват им нозете и техните сърца! ...
Въпреки своята безгранична първичност –
баба Марта изглежда, че отдавна е личност!
Защото е жизнена! И защото е млада!
И защото прилича, на канадска ливада!
Нека да казват, че била проклета! ...
Вдишвам с устройството на тялото си,
за да внеса аромат на въздух.
Полепналият прах по трахеите на физиологията ми,
от чистия градски живот -
ескорт от бързащи автомобили - ...
Може ли любов до края да гори,
гълъби, докато смърт ги раздели?
И в залеза си, с целувка пред смъртта,
любовта да продължи през вечността.
Живот минава, обичта изтича, ...
Като че – вѐдро, оптимистично, май,
усмихва се дъждът през пролетта -
милват ни сякаш, дъждовните капки
и изсветлява небето мрачно…
Чудесно, „за зелено да се хванем“ ...
Обичам те. Това е нежна грижа
да бъда с теб, дори когато спиш,
мигът се ражда тих, щастлив и ниже
спирали от любов, ще продължи
в най-къдравото да расте, и грее, ...
С любимия се карахме до болка,
словата бяха тежки като кости!
Не бяхме се замисляли доколко,
да нараним, изглежда много просто.
Когато любовта е много силна, ...
Модел ли да ти бъда? Не, не мога,
художнико. Ти нямаш ли очи?
Виното ти пелинът ще вгорчи,
картината ще пламне. Аз съм огън.
Магията дали да спомена ...
След всяко преброяване...
о, Бога ми, все по-малко оставаме!?
Къде от срам и от прищявки...
като кучета нахапани от мравки!
Намръщено се гледаме едни други? ...
Дали любов такава си отпивал,
която като виното горчи?
В която ти се иска да изтръгнеш
сърцето си. На друг да подариш.
Забравяш. Ден и нощ се сливат, ...
Понякога ми се иска да спра да съществувам
на този свят прокълнат, дето винаги тъгувам.
Да изчезна кат' прашинка – почти незабелязана,
на мънички парчета да бъда аз нарязана.
И без туй съм ничия – като някаква сянка, ...
Рисувай ми, художнико – жена,
от изгрев, капнал в шепа диаманти.
От морски дъх и шепот на вълна,
и от жарта, в окото на вулкана.
С едно движение рисувай ѝ очи – ...
В ТИШИНАТА НА НЕЧИИ СТЪПКИ
Аз облака смръщен помолих да слезе –
да хвърли в боклука сакото дъждовно.
Изящна брезичката с мраморен глезен,
разпусна коси над смирената локва. ...
Човекът с портфейла
Един човек с високо вдигната глава
върви с усмивка и с портфейл в ръка.
Заглежда младите жени с надежда една,
да го забележат те както някога. ...
Уж безразлично февруари кимна,
предаде се и тръгна. Накъде?
Душата му – ту пролетна, ту зимна,
В градините игликите краде,
та бялата си риза да закичи, ...
Обичам всяко утро, щом сипва се зората
спонтанно да мечтая за хубави неща.
От слънчевата ласка, понесла топлината,
аз искам в нас да има любов и доброта.
В денят, когато тръгне с енергия и сила ...