Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Пътят към славата е обречен 🇧🇬

Пътят към славата е обречен, стръмен и кален. Ако някой те преведе през него бързо, лесно и чисто, ще потънеш по-бързо от очакваното – без ръка, която да те дърпа и води.
Аз ходя и пълзя, давя се, гладувам – замръзвам в тъмнината, но продължавам напред.
Защо ли? Защото, когато стигна славата моя, ис ...

to_me.poetry

Poesía » De amor, Verso libre

2025-01-11T19:26:53+02:00 455

Любов 🇧🇬

Повлича ме незнайното в нощта,
като убиващ камък е твоята прегръдка.
Оставам белези навсякъде
какво ми пречи да заспя?
Жадувах с порив ветровит, ...

Аnna

Poesía » De amor

2025-01-11T19:25:57+02:00 454 1 2

Здравей, мой петдесети януари! 🇧🇬

Здравей, мой петдесети януари!
Знам, месеците нямат толкоз дни!
Годините обаче, като хали,
препускат през живота ни, уви!
Не ми е тъжно, даже съм щастлива, ...

rumbic

Poesía

2025-01-11T19:24:29+02:00 598 9 31

Зима 🇧🇬

Ще има ли правителство - народът пита?
Никой ли не може отговорност да поеме?
Цялата им безпомощност явно е разкрита,
но мълчи апатично нещастното ни племе!
Овцата е от Шенген омаяна, ...

hcs

Poesía » Civil

2025-01-11T19:24:10+02:00 618

Нани-нани 🇧🇬

Нани-нани, тихо, тихо, не плачи.
Ти не се сърди, човече, всичко ще се нареди.
Всички ще те заобичат.
Даже кучето навън няма да те лае.
Нани-нани, тихо, тихо, мила моя, спи. ...

lucil

Poesía » Otra

2025-01-11T19:22:38+02:00 377

Цената на дните 🇧🇬

От труд
загрубели са
моите длани!
За разкош
и ...

СтоянКойчев-Шани

Poesía » Filosófica

2025-01-11T18:06:48+02:00 342

От неспирно дирене на смисъла... 🇧🇬

Толкова е лесно да си себе си,
стига само да узнаеш кой си…
От стремеж към трупане обсебени,
за хартийки сменяме покоя си.
От неспирно дирене на смисъла ...

Ramadan1995

Poesía » Filosófica

2025-01-11T16:20:53+02:00 483 2 3

Благодаря 🇧🇬

Думичката "благодаря",
колко искрено я аз шептя.
Радвам се, че имам дом -
там намирам, любим подслон.
Аз съм здрава и щастлива - ...

Spring_sunrise

Poesía

2025-01-11T16:20:14+02:00 417 2

Празнична искра 🇧🇬

Година нова – светъл, чист портал,
към мечти безбрежни, към небесен бал.
Звездите танцуват, снежинките пеят,
всяко сърце с надежда се грее.
Да бъде годината пълна с блага, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Poesía » Otra

2025-01-11T16:19:49+02:00 438

Мечтател 🇧🇬

Мечтаех да стигна звездите,
по вълшебни стълби, извити.
Исках да преплувам Тихия океан,
много преди Магелан.
Исках да имам ракета, крилата, ...

ЖивкоДелчев

Poesía » De humor

2025-01-11T16:18:47+02:00 381 2 8

Време за обичане 🇧🇬

Лудо нацъфтели са дърветата
в бяло, бяло - поглед дето стига.
Сребърна луната свети, та
сто пътеки в мрака да разстила.
Януари глади си брадичката ...

ДИС

Poesía

2025-01-11T16:18:15+02:00 518 6 13

Помощта на Общината 🇧🇬

Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...

BoBoteva

Poesía » De humor

2025-01-11T10:36:01+02:00 606 3 8

Хлапето 🇧🇬

ХЛАПЕТО
Мечтая си да бъда пак момче.
Да си надяна светлите бермуди.
Когато лятно слънце напече,
във кепчето да хващам пеперуди. ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-11T08:36:11+02:00 304 2 2

Всекидневие 🇧🇬

Всяка минута е нерв скъсан.
Всеки миг носи инфаркт.
Затова дните са къси,
а нощите-безсънен факт.
Прицелени в нас безумства ...

Ranrozar

Poesía

2025-01-11T08:18:11+02:00 460 6 20

Спомен 🇧🇬

Тихо повява вятър в небето,
Гоним изгубена, малка мечта.
Търсим я в полет, после в полето,
Мислим, че има я тук и сега!
Тропот на бели коне се прокрадва.. ...

poisonivi81

Poesía

2025-01-11T08:17:44+02:00 431

Oт обич 🇧🇬

Сто години вървях, слънце кътах си в малките шепи.
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.
Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2025-01-11T01:04:49+02:00 509 4 5

Глътка 🇧🇬

Лъжата... таз стара истина,
вълшебница... самозвана наивница
решила да клевети до финала!?
За да се изкара и от Бога по-бяла.
А черното, то е модерно. ...

aap

Poesía

2025-01-10T21:58:55+02:00 362 2 3

Избирам 🇧🇬

Избирам, избирам, избирам,
избирам си сто хиляди неща -
от звездните кервани на Всемира
до чувството от радост да крещя.
Избирам, избирам, избирам ...

ninasar

Poesía » Civil, Otra

2025-01-10T21:54:04+02:00 623 4

Островръхчо и Заобленчо – 11 🇧🇬

Отново дружно тръгнаха по пътя.
Мълчаха двамата като виновни.
Приятелството струва много скъпо,
това разбрали бяха. Не дословно,
но всеки бе почувствал колко важно ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Para niños

2025-01-10T18:29:50+02:00 536 3 13

Сълза за Евридика 🇧🇬

Сълза за Евридика
Само който носи хаос в душата
може да роди танцуваща звезда.
Ницше
Историята всеки път мълчи, ...

radi.

Poesía » Otra

2025-01-10T18:27:45+02:00 498 2

Къщичка за птици 🇧🇬

КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... с пет остъргани дъсчици, с гвоздейчета – шепа дреб,
проста къщичка за птици – снощи я сковах – за теб,
вярвам, че ще ти хареса, щом ми прилетиш от юг,
утре ще ти дам адреса в месинджъра на Фейсбук – ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2025-01-10T14:18:37+02:00 378 3 2

Жертвеник 🇧🇬

"Който убива Вярата-се наказва"
из "Библията"
Не те ли заболя, че тъй жестоко
ти ме нарани?!
Не чу ли воплите на умиращата ...

СтоянКойчев-Шани

Poesía » Filosófica

2025-01-10T12:57:24+02:00 358

Тъжни абсурди 🇧🇬

Маргинална улица без светофари, лампи и знаци.
Някой я нарича пътят на всички глупаци, чудаци, смелчаци и изхвърлени котараци.
Място за бездомни надежди,
където бетонът е мек и те гледа под вежди.
Там, където любовта, гладна с вяра на ръце проси, ...

LyudmilaStoyanova

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Civil

2025-01-10T12:56:56+02:00 586

За мама 🇧🇬

Мама е слънцето в моя ден,
звезда в небето – мой вечен фенер.
Тя пази душата ми чиста и светла,
учейки ме да вярвам в доброто и в светлината.
С нея израснах – под ръката ѝ силна, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Poesía » De amor, Otra

2025-01-10T12:54:17+02:00 523 1

Майката на Апостола 🇧🇬

Майката на Апостола
Една българка, една истинска жена,
родила и отгледала няколко чеда.
В бедност но с обич и любов голяма,
тя ги възпитала, друга като нея няма. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2025-01-10T12:53:29+02:00 466 2

Селска носталгия 🇧🇬

По света пръсна ни гурбета.
Развалихме вече мухабета.
А добре тук ний си бяхме-
пихме, ядохме, играхме.
Купонът беше в махалата. ...

байГецан

Poesía » Civil

2025-01-10T12:53:07+02:00 458

Смирение 🇧🇬

Когато цял живот си коленичил пред една икона
и за себе си си искал благоденствие, охолство -
на това му викат намерение, охота!
Щом след години се изправиш пред същата икона
и от нея ти узнаеш защо забравиха те всички в живота - ...

дух

Poesía

2025-01-10T12:52:19+02:00 636 2

Човекът е осъден да избира 🇧🇬

Човекът е осъден да избира,
но дали това е свобода.
А казват, който търси той намира,
в живота на бруталната игра.
Неискам повече да търся теб, ...

NikoletaPetkova

Poesía » De amor, Filosófica

2025-01-10T12:50:52+02:00 450 1

Жената, която събужда угасналите вулкани 🇧🇬

Ела – несвястна те ща! –
тиха, бясна – роса и стихия в степта,
да ти пия тревите – да си диви пелини
на моите жадни уста –
къбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2025-01-10T09:35:57+02:00 378 3 1

50 нюанса живот 🇧🇬

„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...

BoBoteva

Poesía » Filosófica, Versos blancos

2025-01-10T09:33:31+02:00 717 4 5

Диалог с морето 🇧🇬

Трудно се говори със морето
в нашия телепатичен диалог,
донякъде разбирам общо взето
защо моретата създал е Бог.
Спокойствието чак ме удивлява ...

Аделаида

Poesía » Filosófica

2025-01-10T09:26:04+02:00 570 3 6

Само с Ася снася Нася 🇧🇬

(сВалка анималистик стайл)
Имаме си котка Ася –
същ полковник от запаса.
Щом мяукне силно с баса,
целия ни двор оглася, ...

МарияДимитрова.67

Poesía » De humor, Otra

2025-01-10T09:25:45+02:00 444 3

За едно събуждане и видовете плъхове 🇧🇬

Разсънвам се със писане на стих,
макар, че и кафе съм вече пил,
ала на поетичния тепих
събуждането си е някак си със стил...
Какво ще пиша? Още го не зная, ...

mislitel

Poesía » Filosófica

2025-01-10T09:24:25+02:00 447

Quo vadis, humanitate 🇧🇬

Лос Анжелис ярко пламти...
Америка се сбогува със Картър...
Доналд Тръмп настървено ламти,
подобно на Путин да прекроява световната карта.
Само аз ли сънувам ...

krasio0109

Poesía

2025-01-10T09:16:27+02:00 272

Е кажете 🇧🇬

Бесило, като венчило...
не намериш ли правия път,
покажеш ли слабост, дори малко страх...
мъглата се спуска и о ето грях.
Смъртни, безсмъртни, лъжливи игри, ...

aap

Poesía

2025-01-10T09:12:43+02:00 344 2 2

Метаморфози 🇧🇬

Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2025-01-09T22:17:28+02:00 404 1

И не е съд 🇧🇬

И не е съд божественото право
след погледа надясно и наляво,
когато за едно се колебаеш,
а другото уверено желаеш...
или препънеш вярната си крачка ...

RainaVakova

Poesía

2025-01-09T20:26:44+02:00 467 2 1

Вела беше се навела 🇧🇬

(сВалка етно стайл)
„Прела баба три недели…“
Цанко Церковски
Вела беше се навела
над колата с манивела ...

МарияДимитрова.67

Poesía » De humor, Otra

2025-01-09T20:26:14+02:00 554

Аморозо 🇧🇬

Къде ли си? Светни ми за минута!
Теб в много сътворения те има.
В безцветните ми есени се лутат
усмивки от мъгли и пантомими.
Теб има те в рефрен за Беатриче. ...

radi.

Poesía

2025-01-09T20:24:47+02:00 616 4 5

Сливане 🇧🇬

Можеш ли да чуеш нас, в мъгли обвити,
вик от миналото – зов свенлив.
Склоновете трепнат леко, в слънцето умити,
гасне с него пламък животворен, жив.
В град панелен, сив, душите стенат, ...

Hunterszone

Poesía

2025-01-09T20:22:29+02:00 467 1