Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Септември по традиция е тих... 🇧🇬

На лятото, най-ледения дъх
наяве изсънува страховете ми.
Прекъсна рязко пъпната ми връв
и се заби като кама в сърцето ми.
След датата, в която се родих ...

Довереница

Poesía » Filosófica

612 8 13

До любовта ми 🇧🇬

Пак късам неизпратени писма
(да знаеш – пощальонът уволнен е)
Оставих те за мъничко сама,
по спомен да намериш път към мене.
И пиша стих по есенни листа ...

Patrizzia

Poesía » De amor

679 5 9

Синьо Злато 🇧🇬

"Ще поемеш толкова дъх,
колкото ти е отредено.
Всяка по-малка глътка
от теб е са̀мо причинена."
Помня - каза ми свенливо. ...

Хайт

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

640

Овен – екземпляр любопитен... 🇧🇬

Попадам ли все на мръсници, а
под стара табелка: Наивна,
проклетата ми интуиция,
веднъж как от пътя не кривна?
Говорят ми мило, говорят и, ...

Patrizzia

Poesía

606 1 6

Вечно на път 🇧🇬

В Е Ч Н О Н А П Ъ Т
Бях ли,не бях ли,кой съм,
къде се намирам в момента
по терена от Вечната сцена
на Космичния театър? ...

krasio0109

Poesía

386

Автопортрет с муза 🇧🇬

Откривам те във всяка мисъл.
Живея с теб, във мен си ти.
За миг дори да съм се улисал,
сърцето ми във твоето тупти...
Ти си утрото добро, ...

krvelkov

Poesía » De amor

442

Миналото 🇧🇬

С миналото можеш ли да спориш?
Миналото можеш ли да промениш?
С миналото можеш ли да поговориш?
Миналото можеш ли да оцениш?
Миналото днес не съществува. ...

Nivelina

Poesía » Filosófica

524

Ти и аз 🇧🇬

Две планети различни,
но толкова истински,
фатално привлечени
в орбити вечни
на страстни желания, ...

Краса_Теофила

Poesía » Verso libre

599

Старата ни дядова къща ... 🇧🇬

.
Пропукана и пуста, отдавна,
от бури, поне стотина, мачкана,
стои все още тя, изправена –
с годините енергия събрала... ...

dorageorg

Poesía » Otra

603 3 9

Спомен 🇧🇬

В съня ми всяка вечер идваш ти.
Безумно искана, мечтана и желана!
Отиваш си със първите лъчи!
Истина ли си, или измама?
Целувката ти в моя сън гори! ...

gogata622

Poesía » De amor

566 2

Понякога 🇧🇬

Понякога ще те боли.
Може би от мойте думи
сърцето ще се просълзи,
даже може би без звуци.
Понякога ще го захапе ...

Хайт

Poesía » De amor, Filosófica

577

Молитва за любов и против суша 🇧🇬

Обръгнала на студ и безразличия,
топя ги и в звездици ги превръщам,
че песента не може да е ничия,
от радост или скръб една и съща.
От разните фалшиви покаяния ...

Patrizzia

Poesía

407

Ирия 🇧🇬

Ирия, Ирия – мома хубава!
Ирия, Ирия – мома гиздава!
Ирия през планината вървеше
и жадни треви кършеше
Омайни цветя глава навеждаха ...

Irena.1

Poesía » De amor, Odas y poemas, Canción de autor, Otra

858 1 4

Царица 🇧🇬

Градина. Малко кафене.
Алея кротка.
После накъде?
Отвсякъде зелен пейзаж.
Зелена сутрин и зелен покой. ...

Селева

Poesía

368

Не затваряй очи 🇧🇬

Живот ли бе да го изплачеш …
и да го обичаш с всяка тъпа болка?
Самотната зора изгря като сираче,
а слънцето направи нова обиколка.
Но ти усмихвай се, дори през зъби… ...

Зои

Poesía

433 1 2

Майка 🇧🇬

Спомени хранят още сърцето ѝ,
то не познава деменция.
Пази в кутийка коса от детето,
помни плача след инжекция.
Трудно заспива, но с два валидола ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica, Civil

730 7 13

Мисли без обувки 🇧🇬

Босите ми мисли не търпят
маркови обувки от лъжи.
Господ не живее в банкомат,
златото от злото си лъщи.
Блясъкът е мухоловка за наивни, ...

mislitel

Poesía » Filosófica, Otra

565 1 5

Претоплена манджа 🇧🇬

През двадесет и първи век
продължаваме,да местим
междудържавните граници
и да пазим вътрешно личностните си крепости.
Външното продължава,да е доминиращо ...

krasio0109

Poesía

408

Роза с бодли 🇧🇬

С една червена роза започна светът ми –
като пулс в ръката, като първи дъх.
Ти беше всичко, което вярвах, че ще скрие
страха от самота, студеният ми мрак.
Но времето — жесток и тих предател — ...

Елинкаа

Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre

518 1

... и шепа кал – да си направя свят... 🇧🇬

И тръгвам пак. Събратя пилигрими,
в огнище бутафорно днес горят,
фалшива обич, маски неброими,
а пътят ми трънлив е, но познат.
Тръгни с мен, ветре! Любовта вземи ми, ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

514 2 4

Гняв 🇧🇬

Защо пък да съм мила?
Защо да съм добра?
За да ме смажете от болка ли — отново?
В този свят на фалш и суета
душата ми ви тежи като олово! ...

nonito

Poesía » Verso libre

511

Есенен стих 🇧🇬

Карамел и канела, мед и орех препечен
и ванилов сироп за заливка,
кехлибарено грозде, във мига сякаш вечен -
там извиват се устни в усмивка.
Дъщерята на Здрача покрай сенките скита ...

Marialla

Poesía » Del paisaje, Filosófica

620 2 9

Прелести 🇧🇬

Явната прелест
пленява, прехласва и
в скрита прераства!
Скритата прелест
любов е, духовност и ...

rhymefan

Poesía

451

Може би... 🇧🇬

Може би съм дадена на друг.
Може би, съм дадена за друго.
Този свят е сбъркан, странен луд,
който за удобство вярва в чудо.
Може би в различен сън кълни ...

Самодива

Poesía

696 8 8

Неподкупни 🇧🇬

Слава Богу! -
Неподкупни
са децата
и сред тях
подкупността ...

rhymefan

Poesía

349

Страница от есента 🇧🇬

Есента отлисти своя страница.
И изпъчи гроздови зърна.
Вятърът нарами раница,
пълна с шума и листа.
Всеки плод набъбва и прелива. ...

Селева

Poesía

494 4

Броене 🇧🇬

И пак е време за раздяла
с един сезон на всички драг,
пак лятото във нас оставя
тъга по слънчевия бряг.
И пак ще тръгнат дъждовете... ...

Лютиче

Poesía

681 2

Есента ми каза: – Hello, boy! 🇧🇬

EСЕНТА МИ КАЗА HELLO, BOY!
... есента по късо панталонче
и със жълта блузка от ликра
пийна водка с мен – едно патронче,
и за спомен сетне го прибра, ...

Валери_Станков

Poesía

424 2 1

Пътека към зимата 🇧🇬

ПЪТЕКА КЪМ ЗИМАТА
Избери си посока – една,
и обратно недей се завръща.
Есента драсва дълга следа
в листопада край моята къща. ...

yotovava

Poesía

615 4 5

Ако трябва 🇧🇬

Ако трябва дори и за век да замлъкна, е, нека.
То от думите полза каква ли? Счупѝ туй перо!
Да опазя света си, живота си светъл, човека,
който вярва, твори и на злото отвръща с добро.
Ако трябва да бъда пътека, повярвай – ще бъда, ...

Patrizzia

Poesía

375 1 2

Да ме събужда твоята Любов 🇧🇬

ДА МЕ СЪБУЖДА ТВОЯТА ЛЮБОВ
... изглежда, снощи вихър е вилнял – събуждам се, и никъде те няма,
обиколих квартал подир квартал, с клисаря бих камбаните на храма,
разпитах леко трезвия сархош, в патрулката разсъних три ченгета:
– Дали през Варна мина тази нощ красивото момиче на поета? ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

349 3 1

И приказка – след мене да остане 🇧🇬

Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.
Прогледнали къртиците да бяха, ...

Patrizzia

Poesía

455 1

Онеправдани 🇧🇬

Те толкова яко са захапали
тъпите,глупави,зверски,свои идеи,
ръцете им до раменете с кръв са изцапани,
вживели се в ролята на "отговорно" заети,
влюбени до полуда в огромното Его, ...

krasio0109

Poesía

383

Идеалният си търси идеалната 🇧🇬

Жената идеал е като мъжа такъв,
тоест, за наивниците блъф.
Съчетава ум, умения креватни, визия,
невиждани дори по телевизия...
Но замислих се - къде се вмествам я? ...

mislitel

Poesía » Parodias

588 6

Нима сте прокопсали 🇧🇬

Не искам домашни, не искам уроци!
Не съм чат GPT. Не съм и робот.
Не искам да ходя на скучни кръжоци!
Влече ме самият живот.
Пълно е с хора окичени с грижи, ...

valiordanov

Poesía

734 1 4

Смъртта 🇧🇬

Очите, влажни, кехлибарени,
загледани към вечността,
навярно спомнящи оставени
надежди в минали лета;
затварят се в клепачи лепкави ...

Orkin

Poesía » Filosófica

495 2 2

Есенно 🇧🇬

Денят навънка е намръщен.
Ръми и... стелят се мъгли.
Листа закапали в сумрака
в килим подгизват от сълзи.
Припява вятърът в стъклата, ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

711 3 12

Постигнатото 🇧🇬

постигнатото
го любов поражда и
(с любов) надгражда

rhymefan

Poesía

474

Kърпикожуси тихичко кълнят... 🇧🇬

Затънах здраво. Блато и камъш.
Отрова – газ без мирис и невидим
и тишина: Светът ли те обиди? –
мълвеше. Ето, ти за мен се дръж.
До свойта гръд почти в мъртвешки сън ...

Patrizzia

Poesía » De amor

316

Момчетата, с които остарях 🇧🇬

МОМЧЕТАТА, С КОИТО ОСТАРЯХ
... момчетата, с които остарях, седят край мен – дъртачета на пейката,
отдавна вече станахме за смях! – със спомена за младостта офейкала,
не знам къде без нас се изпари? – дори да я повикам, ще се върне ли? –
потъна вдън безмълвните гори – след пролетните мълнии и гърмели, ...

Валери_Станков

Poesía

376 6 2

Poesía de autores contemporáneos

Септември по традиция е тих... 🇧🇬

До любовта ми 🇧🇬

Синьо Злато 🇧🇬

Овен – екземпляр любопитен... 🇧🇬

Вечно на път 🇧🇬

Автопортрет с муза 🇧🇬

Миналото 🇧🇬

Ти и аз 🇧🇬

Старата ни дядова къща ... 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

Понякога 🇧🇬

Молитва за любов и против суша 🇧🇬

Ирия 🇧🇬

Царица 🇧🇬

Не затваряй очи 🇧🇬

Майка 🇧🇬

Мисли без обувки 🇧🇬

Претоплена манджа 🇧🇬

Роза с бодли 🇧🇬

... и шепа кал – да си направя свят... 🇧🇬

Гняв 🇧🇬

Есенен стих 🇧🇬

Прелести 🇧🇬

Може би... 🇧🇬

Неподкупни 🇧🇬

Страница от есента 🇧🇬

Броене 🇧🇬

Есента ми каза: – Hello, boy! 🇧🇬

Пътека към зимата 🇧🇬

Ако трябва 🇧🇬

Да ме събужда твоята Любов 🇧🇬

И приказка – след мене да остане 🇧🇬

Онеправдани 🇧🇬

Идеалният си търси идеалната 🇧🇬

Нима сте прокопсали 🇧🇬

Смъртта 🇧🇬

Есенно 🇧🇬

Постигнатото 🇧🇬

Kърпикожуси тихичко кълнят... 🇧🇬

Момчетата, с които остарях 🇧🇬

Cola