Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Все още 🇧🇬

Не отхвърляй зелената свежест!
Оня вятър сахарски ленив
обещава ту страсти, ту нежност,
а е просто нахалник бъбрив.
Нека казва, че пак те обсипва ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

477 1 6

Зимна вечер 🇧🇬

Пухкав кадифен снежец се сипва
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз" ...

ПоследниятРомантик

Poesía » Del paisaje, Odas y poemas

466

Огледало 🇧🇬

От другата страна е винаги различно,
там забравяш всичко прозаично.
Търсиш новото в земята чужда,
вълнението тя с лекота събужда.
Можеш да събираш с пълни шепи, ...

Miro_Кrastev

Poesía

416

Пуйезия и Поезия 🇧🇬

Бледа точка в окото на балсамиран критик
се върти, като гаечен ключ.
Рецитира пуйезия селският бик,
пожарникар пък навива еротично маркуч,
както баба най-витата баница ...

mislitel

Poesía » Odas y poemas

603 3 20

Когато слънцето изгрява 🇧🇬

Някой ден ще седна на брега на морето,
когато слънцето започне да изгрява,
и ще е тихо и спокойно като в края на времето,
като началото, без спомени за нещастия или липси.
И там някъде, ще се усмихвам на птиците, ...

living0things

Poesía

320

Дъщерите на Божията Премъдрост 🇧🇬

Д Ъ Щ Е Р И Т Е Н А Б О Ж И Я Т А П Р Е М Ъ Д Р О С Т
Постоянно ни провокира Бог и ни изпитва
за пиетета спрямо неговото внимание,
дали и ние сме като Господ проникнати
с Любов ответна към Него и всичко останало. ...

krasio0109

Poesía

294

Пролетно чувство 🇧🇬

Пролетно ми е сърцето,
има птичи словоред,
слънцето отвътре свети -
най-лъчистия поет.
Всичко вътре е зелено ...

zelenaradost

Poesía

418 4 3

Дом за човечност 🇧🇬

Душата като хляба ще деля,
с едни за сватба, с другите за помен.
С едните смерчове ще укротя,
а с другите не искам даже спомен.
В гърдите щом си с огнено сърце, ...

Ромашка

Poesía » Civil

683 10 18

Омръзна ми 🇧🇬

Омръзва ми от тази тегота, искам да избягам да отида на край света. Там да има светъл лъч светлина, миг надежда, и шепа истинска доброта.
Птици покрай мен да се гонят, в небето синьо да се потопя и върху облаците бели да подскачам, просто ей така…
Омръзна ми от тази тегота, искам да я пусна и да меч ...

ЕлиМаринова.1

Poesía » Verso libre

455 2

Черни котки и бели беди 🇧🇬

Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ ...

Patrizzia

Poesía » De amor

379 1

Кажи им, Майко 🇧🇬

Хайдуци, мамо, шетат по земята наша...
Еничари от наша кръв! Плачат, мамо,
стари хора и тез дето решиха да останат тук.
Кажи им, Майко Българска, кажи им.
Че тука Народът беден трудно оцелява. ...

aap

Poesía

415 3 5

Пролетни ноти 🇧🇬

ПРОЛЕТНИ НОТИ
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

534 2 4

Мартенско 🇧🇬

Щом стъпим в март, животът някак избуява...
и снеговете лесно се топят,
и светлината мигом ни сближава.
С капчуците запяват всички птици
и всичко живо търсещо трошици. ...

Лютиче

Poesía

644 1 5

Март 🇧🇬

Обеща да се върне.
и ето я, пристъпва на пръсти,
на капки приижда с дъжда.
Безсъние зимно в лодката плува
изминало дългият път към дома. ...

Лютиче

Poesía

455 1 2

Това го знае не един поет 🇧🇬

Чудовищата в тъмното – безчет.
Зъбати са, стотици, милиони.
Това го знае не един поет –
с перото и муха не ще прогони.
Върти се нощем все в тавана взрян, ...

Patrizzia

Poesía

362

Тайната вечеря 🇧🇬

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог! ...

Валери_Станков

Poesía

406 3 1

Стълбата 🇧🇬

Катери се по стълбата
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...

ПоследниятРомантик

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Odas y poemas, Verso libre

564

Тъга 🇧🇬

на майка ми 19.03.1953-18.02. 2001
Стоя сама потънала във мрака
в прегръдките на кротка тишина.
За теб си мисля и да дойдеш чакам,
в миг да отвориш входната врата. ...

Планинскоцвете

Poesía » Otra

484 5

Родина 🇧🇬

Българийо свята, родино любима,
земя на герои и смели чада,
от слънце огряна, с небе – чиста свила,
прекрасна за нас си, едничка в света.
Дедите ни наши за теб кърви ляха, ...

СилвияМилева

Poesía

483 1 1

Родѐн 🇧🇬

Родѐн съм, за да пазя,
не, за да руша.
Не съм родѐн да мразя,
а за да утеша.
Родѐн съм, за да давам, ...

Miro_Кrastev

Poesía

376

Хайкуид 🇧🇬

между паяжини тънки –
маймунка
гледа мрежата, притаила дъх
18.03.2025
https://www.youtube.com/watch?v=pXTIT_Nd46A Моментът, който ме вдъхнови за миниатюрата – на 3:30.

МарияДимитрова.67

Poesía » Formas orientales, Otra

663

Сън 🇧🇬

Ехтяха кладите на времето тревожно
и корабите ставаха на гробници.
Животът сменяше последната си кожа,
осиротял сред живите бунтовници.
Мълчаха паметните плочи безучастно ...

argonyk

Poesía

524 2 5

Защо 🇧🇬

Защо бе, госпожи и господа политици,
продължавате все така по старомо,да я карате,
правейки се на невинни,смирени овчици,
които залагат на карти съдбата майка България?
На бай Ганьо със старите мурафети, ...

krasio0109

Poesía

377

Какво ни носи пролетта 🇧🇬

В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.
Приветствана от слънчеви усмивки ...

Jackie151

Poesía » Del paisaje, Filosófica

600 5 13

Навременното време 🇧🇬

Не време всяко е
Удобно, не време всяко,
Момент и миг,
Навременни са, и също
Не място всяко ...

Лесничея

Poesía » Verso libre

554

Уют 🇧🇬

Утеха в самота
времето погубва
егоист към суета
безразличен към света
оптимист за утре ...

Stew_Carrey

Poesía

384

Четирите посоки 2009 🇧🇬

На север тръгвам - в студ и самота.
Че не е ясно той къде е - пътят.
А огънят ще свети във нощта -
тоз огън, що е в мене вътре.
Да, там е зима и е адски студ.... ...

stivi797

Poesía

391

Загубени от алчност 🇧🇬

Дяволът и той е човек...
защо го виним и превръщаме в враг!?
Защо го караме без причина да ни мрази...
Заради нашите болести и зарази.
Защо не се научихме с любов да прощаваме! ...

aap

Poesía

347 2 2

Предчувствие 🇧🇬

блуждаем между думите
снежинки в късна пролет
с предчувствие за пълно сърце
думи които ще научим
когато дъждът умие нашите тела ...

bogpan

Poesía » Verso libre

424

Такива, като мен непоравими 🇧🇬

Ще седнеш ли за миг? Едно те моля,
спести ми кречеталовия шум.
По сетива съм, сила съм и воля,
без няколкото хиляди наум.
Ще седнеш ли за миг? И затвори го ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

458 8

Просба 🇧🇬

Господи, не Те моля за сърце,
такова веч си имам.
Дай, Боже, пара за всеки и светъл ум,
па нека да излъжем дявола.
Бес - с тебе поне сме се пресрещали. ...

PetroffSlav

Poesía » Filosófica

423 1

Целувка за пролетта 🇧🇬

Пролетта се излюпи
във гнездото на птиче,
от земята напъпи
в образа на кокиче,
и в небето се рее ...

mislitel

Poesía » Para niños

786 5 21

Промяна по Бога 🇧🇬

Смяна настана ,
на духовното с греховно ;
Отрови се мирът в душата,
заместиха го злобата и суетата,
а в сърцата светлината, ...

nor4e

Poesía » Verso libre

430

Пролетно 🇧🇬

Баба Марта се разшета
със метлата отзарана.
Във пижама на мечета
пролетта бе още под юргана.
Хърка, слънчице сънува ...

Процес

Poesía

830 1 25

Снежно-пролетно-оптимистично 🇧🇬

Март е, но снегът се върна
с лек въздушен танц,
виж, дъждът е преобърнат
в лед с изящен гланц.
Колко ще остане тука, ...

zelenaradost

Poesía

431

Не сме готови за война 🇧🇬

Съботна вечер,
хора, деца, тротинетки,
смях и музика, глъчка,
сцена с отбор мажоретки,
кучета тичат след пръчка, ...

Селева

Poesía » Civil

463

Доброта 🇧🇬

Като лъч в мъглата е тя,
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони, ...

M1234567891

Poesía

500 4 17

Ангел светъл 🇧🇬

Ангел светъл някога кацна на ръката,
даде ми мир, спря болка извънмерна!
Лъч ме погали, успокои ме светлината,
прогони от душата ми сила зла, черна!
Усетих топлина, когато я видях, ...

hcs

Poesía » De amor

643

Майка 🇧🇬

Майка имам, но друга майка аз намерих,
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я, ...

ПоследниятРомантик

Poesía » De amor, Odas y poemas, Verso libre, Verso acróstico

623 1

Промяна на парадигмата 🇧🇬

Небеса от безкрайни възможности,
а пропуснахме важни уроци,
породени от безумни условности,
комерсиалност и човешки пороци.
Пленници сме на вятър безпътен, ...

ДаниелаВиткова

Poesía

461 1 10

Poesía de autores contemporáneos

Все още 🇧🇬

Зимна вечер 🇧🇬

Огледало 🇧🇬

Пуйезия и Поезия 🇧🇬

Когато слънцето изгрява 🇧🇬

Дъщерите на Божията Премъдрост 🇧🇬

Пролетно чувство 🇧🇬

Дом за човечност 🇧🇬

Омръзна ми 🇧🇬

Черни котки и бели беди 🇧🇬

Кажи им, Майко 🇧🇬

Пролетни ноти 🇧🇬

Мартенско 🇧🇬

Март 🇧🇬

Това го знае не един поет 🇧🇬

Тайната вечеря 🇧🇬

Стълбата 🇧🇬

Тъга 🇧🇬

Родина 🇧🇬

Родѐн 🇧🇬

Хайкуид 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Защо 🇧🇬

Какво ни носи пролетта 🇧🇬

Навременното време 🇧🇬

Уют 🇧🇬

Четирите посоки 2009 🇧🇬

Загубени от алчност 🇧🇬

Предчувствие 🇧🇬

Такива, като мен непоравими 🇧🇬

Просба 🇧🇬

Целувка за пролетта 🇧🇬

Промяна по Бога 🇧🇬

Пролетно 🇧🇬

Снежно-пролетно-оптимистично 🇧🇬

Не сме готови за война 🇧🇬

Доброта 🇧🇬

Ангел светъл 🇧🇬

Майка 🇧🇬

Промяна на парадигмата 🇧🇬

Cola