Потъвам в тишината на малките моменти.
Това е времето, когато забавям ход.
И даже спирам.
Търся внимателно тези акценти,
които ми помагат в себе си да се побирам. ...
Ние с моята баба много си приличахме,
правихме си сладки и да ги хапваме обичахме.
Баба можеше да сготви, моята любима супа
и ми сипваше от нея, в шарена, дълбока купа.
Щом помолех с кротък глас “Бабо, разкажи ми!“ ...
Аз сега съм снежинка, прашинка от зимно небе,
във окото на Господ бяла, невинна искрица.
И валя над сърцето ти, а в твоето тъжно сърце
всички пътища спират в око на разплакана птица.
Приюти ме, ще стана на топла голяма сълза, ...
Старите песни кой ще ни върне?
Приятелите единствени, кой ще завърне?
На нашето място в малкото кафене,
където се срещаха сърцата по две!
Кой ще ни върне сезонните мисли ...
ЩЕ ГРОХНА В СВЕТЛА ИЗНЕМОГА
... понеже лятото си тръгна, а подир него аз не съм,
въртя се под луната кръгла – безсънен като таласъм,
скиторя цяла нощ по плажа и първа радост е за мен
със плажно масло да намажа гърба на миналия ден, ...
Нямам майка, татко! Аз съм сам!
И не знам защо съм се родил!
Раснах сред бездушната тълпа.
Залъка си с други съм делил!
Всеки изгрев срещах със сълзи. ...
Черната кутия боядисана
във флуоресцентно оранжево,
записва постоянно жълтите глупости,
щедро ръсени във всички посоки
от егоцентричните,луднали лидери, ...
Езико роден, другарю, друже мой!
Какви ги вършиш, дялаш си гредата ...
От страх прехапан, лелееш за покой.
Говориш ли - копаеш трап с широката лопата.
Сам знаеш - красиво е, достойно да мълчиш. ...
A ringišpil je iznenadno stao,
izmedju neba, tla i pakla. Visi.
Umirajučeg leta mi je žao
taj osečaj, kad' živ si, ali ni si.
Umesto ljubav - bol i sitne laži. ...
Without you, the world feels muted —
as if all the colors have faded into black
and white. But when I think of you,
everything comes alive again.
Your smile is like sunlight breaking through the clouds, ...
ПРОЧИТ НА ЛИСТОПАДА
... а есента с проскубана перука из парка яхна дрипава метла –
в брезенти листопада от боклука отнесе боклукчийската кола,
във залива морето си разлашка в мелтемите разпърцано сетре,
и чайката – разперила опашка – изграчи върху плажа горно ре, ...
I know that I'm your second best
My conscience slowly bleeds
You always make me second-guess
My goals, my dreams and needs
I never felt like I'm enough ...
Защо ли пренебрегва ме дъгата
и черно-бяла съм – кристал,
небрежно хвърлен на земята,
покрит с листа и рядка кал?
И в себе си се вглеждам и потъвам ...
В полунощ тя яви се като черна кралица,
увенчана от плам и оглозгани кости,
Взорът гибелен – бездна, помътняла зеница,
в шепи стиска бокал. Болестта е на гости.
Сухи устни трептят, тя им сипва отрова, ...
Черни мисли редуват се с красиви мечти,
розови пътеки с остри назъбени камъни.
Всякакви птици чуруликащи и грачещи,
кръстопътища със задънени улици.
Паркове с майки и деца тичащи, ...
ЕСКИЗИ ОТ СОФИЙСКОТО МЕТРО
... в метрото книги никой не чете,
летят безизразните километри,
не го е еня никой – въобще! –
дори да пукнеш нейде в „Младост 4”, ...
Виж душата ми мръзне, за слънчице жадна,
дай ми жълто и охра, и златно... Чуй, моля те!
Небесата смалил си - миг два и ще паднат,
и се цупиш, септември... Високо в тополите.
Ранна зима вилнее и чувстваш я. Ледна. ...
Животът се измерва за мнозина
единствено със слава и със пачки,
но в чашата с червеното ми вино,
в еротиката на последните ти крачки,
преди мига на първата целувка, ...
П Р Е Д И Д А П А Д Н Е К О З И Р К А Т А
Всеки миг е единствен и уникален
и никога вече няма да се повтори,
а Умът немее "мъдро" застанал
пред всички минали,настоящи и Бъдни истории. ...
Не знам какво се случва в тази къща,
прегърбена от рухващи стени.
Вратите на излизане ме връщат;
а прагът непрескочен си стои.
И само мисълта, че ми е време ...
Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...