Poesía de autores contemporáneos
Приказка от баба за принцеса Ванеса 🇧🇬
с пламъче игриво във очи.
Своя принц очаквала Ванеса
с белия си кон да долети.
Расла тя, пораснала щастлива, ...
Будителите на заспал народ 🇧🇬
будителите на заспал народ
оставили ни с труд, с перо и слово
пътека към духовният възход.
Да, споменаваме отново имената ...
Свършва лятото 🇧🇬
залезът изтръпна като рана,
а вятърът разплита вяло,
венците златни на гората.
По пясъците дремят спомени, ...
Писмо от селския хоремаг 🇧🇬
Сурка есента пантофи през смълчаната гора.
Лейва се дъждът от кофи откъм сурите недра.
Капят гнилите скоруши в листопадния килим.
Тук-таме коминче пуши, над селцето литва дим. ...
Кърпя рани 🇧🇬
Душата и сърцето да са празни
Очи любими да са ми омразни
Постъпки светли да ми прозират мазни.
Тормозен по методики разнообразни ...
Позиция на гледна точка 🇧🇬
може да направи за вас.
Питайте,какво вие
можете,да направите за нея".*
Липсата на доктрина на обществото ...
Имам точно една цигара време 🇧🇬
ала цяла кутия чака
вкъщи самичък
дух във вълшебна лампа
:) .. ...
Четирите сезона на Бони 🇧🇬
Досущ мечка в бърлога
е спящото ни чихуахуа —
между две възглавници!
ПРОЛЕТ ...
Под пръстите на есенния дъжд 🇧🇬
в зелените очи на млечен орех,
палитрата на стомните разплита
та есента си с тях да изговори...
... и руква да рисува спомен с вино, ...
Един от празниците на доброто 🇧🇬
На този ден възвеличава чистотата
огромна армия безименни герои.
Дано с доброто да изпъкне тази дата...
А после пак отново както знаем ...
Все така върти сезони календарът отънял 🇧🇬
в мъничката ми градина хризантеми с топла длан,
гали есен златокоса. Всяко венчелистче – стих,
нежни думи. За кого са? За септември... Полъх тих,
пратил, за да я погали... Ще остане ли? Едва ли. ...
Раница от фронта 🇧🇬
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?
Млад е бил еленът – пъргав и красив, ...
Обикнах тишината 🇧🇬
и шумни фанфари от лесни победи,
след грохота на безплодните делници,
крещящи оратори и фалшиви рефрени –
обикнах тишината… ...
Погледнахте ли в моите очи? 🇧🇬
... сълза щом зърна в нечии очи,
нерада – по клепача да трептулка,
край мен светът започва да горчи –
и ме превръща в мъничка светулка! ...
При теб, море 🇧🇬
с теб пясъчните дюни да изплача,
на скитница ли или дъщеря на богове,
копринено диханието твое в мен се стича...
Впрегни пак белопенести коне, ...
Бягай 🇧🇬
живот за малко с малко говори ти
крадци на безценното време
подведеш ли се
пътник без граница ...
Една девойка с бяло колело 🇧🇬
... додето изтрезнявах със мерло
на пейката си в Морската градина,
една девойка – с бяло колело! –
вихрулка в бяла рокля! – ме отмина. ...
Непредвиден епилог 🇧🇬
Гледам напрегнато,притаил дъха си
поредния епизод от сблъсъка
във борбата за надмощие
между противоположностите на живота, ...
Преди изгрев 🇧🇬
Очите пълнят се с лелееща се скръб
Трепереща душата, изправя си завоя
Мъчителните спомени превиват ми гърбът.
Старите снимки, позната балада. ...
Отвъд сезоните 🇧🇬
на отиващото си лято
остава споменът
за песъчинките по кожата ми,
за солената ми коса, ...
Избор 🇧🇬
това е животът, така услужлив,
на всеки поднася различен урок,
поставя задачи с нужния срок.
Не пита дали си готов или не, ...