Poesía de autores contemporáneos
Опитомяване на огъня 🇧🇬
не просто огън – дишаща стихия.
Във вените пулсира топлина,
която трудно може да се скрие.
Той има сърцебиене и глас – ...
На детето в мен 🇧🇬
пожелавам
да продължава да пораства,
без да губи вярата си
в доброто, в любовта, в приятелството. ...
Звездичка е душата на човека 🇧🇬
реалност – смърт и пръст... И друго няма.
Душите на любимите си хора,
аз търся сред вселената голяма.
Череши шепа на врабците хвърлих ...
Добър вечер, Любов 🇧🇬
Добър вечер, Любов!
Добър вечер, Любов,
пак разтварям вратата широко за теб.
Приседни, ето тук, недалече, Любов, ...
Себепознание 🇧🇬
можеш да потърсиш в думите на тези,
които те обичат.
Ще се видиш красив и добър и прекрасен,
но това не е всичко... ...
А мене кой ще ме сънува 🇧🇬
пътeка с добродетели застлах.
А лудостта ми ли? Не знам... Вземете я,
впишете я в съдбовен алманах.
Не ме съдете, болката ми сляпа е, ...
Светът на децата 🇧🇬
на детски боси крачета по росна трева.
В очите им грее вълшебна искричка,
а в джобчето си крият калинка - мечта.
Те нямат си строги и сложни кроежи, ...
Загадка 🇧🇬
неразбираема е твоята душа,
загадъчна и необятна,
държи ме в плен, събужда любовта.
Очите ти – една магия! ...
Просто върви с мен 🇧🇬
светът за миг притихна в мен.
Не знам накъде ме води този път,
но ела с мен…
Нощта си тръгва бавно на пръсти, ...
Изстрелът и небето 🇧🇬
Не мога да се спра, а и не искам -
истината за живота ме ранява.
До днес едва успявам да устискам -
мъст ожесточена в мен назрява! ...
Дете 🇧🇬
без дъх останало хлапе,
от шепите си жадно пие
и смело втурва се напред.
В тревите росни босо тича, ...
"В очакване" 🇧🇬
Усмивката ми се стопи, изчезна,
претвори се в есенни цветя.
И бледа длан към мене се протегна,
за да ми услужи с тишина. ...
Жива искра 🇧🇬
Вятърът има ритъм.
Чуваш ли го…?
Всеки звук е живот.
Пристъпи в светлината на тези реки, ...
"И стига..." 🇧🇬
И стига сме се лутали безверни,
не ни ли стига синьото небе?
Не ни ли стигат прашните камбани,
които бият заради нечие сърце? ...
Ако Есента беше човек 🇧🇬
щеше вятърно, боса да крачи навън.
С очи – ниско слънце, залязло в душата,
и коси от листа – като вехнещ сън.
Тя се смее със глас от стъкло натрошено, ...
Пак дойде лято, да поемаме на път 🇧🇬
за да забравим делничните грижи,
пред нас като на длан лежи светът,
очаква ни по него да се движим.
По пътища незнайни да вървим, ...
Черната дъга! 🇧🇬
Виждат само опаковката.
След дъжд съм черната дъга -
Скочила с краката в локвата.
С аромат на момина сълза - ...
"Белегът на душата" 🇧🇬
всяка мисъл, всяка бурна диря.
И в онзи миг, когато звукът отминава,
в мен напира белегът на тишината.
...
Довиждане, май 🇧🇬
Ще се превърне в минало.
Променлив бе —
ту слънчев, ту дъждовен.
Друг месец, мисля, не е имало ...
Мълчанието на времето 🇧🇬
не тиктака ни звук, ни съдба.
Само сянка от спомен роден
се разлива във вечност една.
Времето мълчи. И в тишината ...
Забранени спомени 🇧🇬
настоящето да не разбере
че обичали сме силно нявга
някой друг дълбоко от сърце.
Не обръщаме глава назад за спомен ...
С червило на бузките 🇧🇬
Май приличам и на мама.
С обувки съм на ток.
Имам поглед най-дълбок.
Роклята е много сладка ...
През Габон и през Гвинея 🇧🇬
Тошко си купи булонка!
И сега пердаши с нея –
през Габон и през Гвинея!
Плува Тошко в Амазонка ...
Лятно щастие 🇧🇬
с розови черти,
искам си морето, искам,
с лятото лети.
Щом в сърцето се разливат, ...
Вечният път 🇧🇬
Този,който способен е,да съзнае
необятния безкрай и пустошта на Нищото,
може спокойно в своите мемоари
Надеждата с Вяра и Любов да разнищва - ...
Жена - Стихия 🇧🇬
Гениално творение на природата.
Ъгъл от безкрайността и ....
Ничия принадлежност.
Но нощем сънувам цветни дъги. ...
Аз — в моите очи 🇧🇬
през юли съм аз,
като никога непонокнало
семе в полето,
една от вечно ...
Улицата 🇧🇬
няма време на поспи.
Цял ден - върволица хора
и забързани коли.
Светофари и клаксони ...
Пътища 🇧🇬
Пътищата, те не
Пребивават само
Вътре у човека.
(В неговия ум.) ...
Послушните отроци на света 🇧🇬
поемат път широк и блáжен.
Единствената им мечта -
да бъдат персонаж богат и важен.
Пред нищо не се спират те - ...