Тя не е като другите! Става рано,
със слънцето сънено чая си пие.
Коленичи до нея времето гладно,
тихо ѝ шепне... а тя болките крие.
После сплита със съ̀рма косите си, приглажда ги нежно — нишка по нишка. ...
Няма нужда от хиляди думи,
щом мълчанието ни ранява.
Като изтъркана плоча върти се ,
от преживявания в сърцата прегрява.
С мига нашето заедно свършва, ...
Тандем 4
Аха,значи ти си оня,дето може много бързо,да "мисли"
и още по-бързо и точно да смята
и се напъва дори,да пише стихове
по някаква си негова недодялана тактика. ...
Растеш си на дървото ти ябълка зелена,
Огряна от бляскави слънчеви лъчи!
Ще те поливам с бистра, пивка водица,
На сянката ти ще се любувам все така замечтан!
В спокойната ти прегръдка, усмихнат и дори засмян! Зная, че от любовта ми към теб породена, ще станеш най-сладка и най-червена!
Аз воювах... Да, аз бях пръв - и единствен.
Ние всъщност, тогава, още бяхме деца.
Но дори аз сега, в този миг, да си ида -
аз оставам - безсмъртен - в нечии сърца.
Аз проникнах - там, където никой не стига. ...
Все още вярвам. Белите ми рози
на двора вън ухаят и цъфтят.
През очилата със стъкла в цвят розов
все още чист за мене е светът.
Надявам се – с младежки оптимизъм, ...
Посветено на г-жа С. Н.
(когато човек повярва на бутафорията, тя започва да изглежда като истина)
Много удобна съм! Много добра съм!
Бутафорна инжекция, бита във гръб!
Гротеск префърцунен, предъвкван все откъм ...
Крещи лъжата - призрак във нощта,
озърта се, забулва съвестта,
но идва истината в слънчев ден.
Светът на маските притихва в плен
и сладък е вкусът на суетата. ...
С разпилени листа във безброй цветове,
днес ноември обгръща ни страстно.
Ту залива ни с дъжд, ту вилней с ветрове,
ала носи ли нещо опасно?
Не, не вярвам, макар да е снажен левент, ...
Идвам си, мамо, недей ме мисли.
В родната къща ще бъда аз скоро..
където под твои щрихи
се учех, танцувах, обичах най-много.
Идвам си, мамо. Ах, чакай ме ти. ...
По улиците – пълни до ръба –
въртят ни пак абсурдни карнавали.
Под шибащата, тягостна мъгла
дъждът се сипе щедро – на кристали.
Изригват писъци от стържещ звук, ...
Докараха те, ето, на парчета.
Размазана е цялата ти визия.
Била си, мила, на една планета,
на невъзможна някаква си мисия.
Когато казах аз " Не тръгвай!" - ти ...
Наблюдавам как птиците се хранят.
Те имат съвестта да не откраднат:
намират семена от даренията на
вече пожънатите летни стърнища.
Оглеждат се,защото,опасността, ...
Тишината е болка, присъда и стих,
а очите и́ – облачни, тъжни и есенни.
Аз дочувам гласа и́ самотен и тих,
но незнайно къде е от вятър понесен.
Той се лута в дъжда без посока и път, ...
ПОРТАЛЪТ КЪМ ХАДЕС
Вратата е отворена – ще вляза ли?
Нима от любопитство съм примамена?
Въртим се с теб из стаите, намразили
изтърканите реплики на драмата. ...
Минават в строй курсантите край мен
и пеят песента "Боят настава",
дали ще влязат в битка някой ден,
да вярваме ли, че ще носят слава?
Но днес, със армии отново да поемен ...
В България се случи прецедент:
Една другарка седна на престола.
Избрахме си жена за президент.
За първи път във родната история.
Признавам, че не я харесвам аз. ...
Къде си това за мене не е важно вече.
Аз ти вярвам, но от мене си далече.
Ти мой си, аз това го зная,
ала себе си не мога да позная.
Няма ли те, все едно съм сън, в заблуда. ...
Намусена си като есенна принцеса,
с уточнението, че е целогодишно...
Нещо липсва ли ти (да не кажа, секса)
или така родена си кармично...
Физиономията ти все е недоволна ...