Poesía de autores contemporáneos
Следи от заминаващ вятър 🇧🇬
палитра сухи листа
ледена река
***
разпери криле ...
Сетивата 🇧🇬
да чуеш света, ушите не стигат,
душата, сърцето щом не отвориш,
не виждаш, не чуваш и не говориш.
Сетивата информират, ала трябва да разбират, ...
Спомен (закачка) 🇧🇬
но не че някой ги броеше…
И ласки летни – като огън,
о, толкова прекрасно беше!
През август светлина струеше ...
Не искам 🇧🇬
вече не
не искам вече любовта ти
ти не разбираш моя стремеж
изгреви и залези се сменят ...
След глухите кервани 🇧🇬
а някъде замлъкнал е боаза.
Керваните заглъхнаха в неделя,
където тишината ги опази.
Една старица с поглед уморен ...
12+ Смъртен тост 🇧🇬
и извади късмет – прероди се отново във котка.
„Тя е горда и знае как...“, еllyst
Каква ти котка, в мен пантера диша,
оголила един изящен зъб. ...
Лятото на пастърмата 🇧🇬
цялата е в злато Градската градина,
бял воал дантелен сутринта сланите
по алеи стелят и проблясват скрито.
С прашен дъх отрано вятърът пристига, ...
(Не)бесен поет 🇧🇬
На Благой Богдански
Огън, сирени... домът му го няма...
Той се измъкнал навън по пижама
в този ужасен среднощен пожар. ...
Още не 🇧🇬
небесно ме попита Той,
а чудотворният животен порив
на Земята изкрещя: "Ти стой!"
Уловени мигове по пътя 🇧🇬
слънчоглед в косите
нося лятото
***
черни пътища ...
Звезден чан 🇧🇬
Покълна тишината в мене –
след дълго дирене на брод.
Додето въздухът изстене –
узря като огромен плод. ...
14+ Богиня си, но не за всеки 🇧🇬
зад вида бонбонен.
Яка си на всяко селфи,
виртуален спомен.
Но на селски тарикати ...
Уроци 🇧🇬
Всеки ден е различен щом избухне зора.
Не те ли радва мигът погален от лъчите ѝ чисти,
дори с ежедневният ритъм подреждащ света.
То, щастието рядко те чака зад всеки завой. ...
Слънцето... 🇧🇬
Целуна ме по бузите, челото.
Подари ми светлинен спектакъл.
Лъчите му танцуват със стария кестен.
Оранжеви и жълти багри, ...
14+ Завръщане 🇧🇬
Няма Божия искра,
а сърце – разбито с взлом.
Свършва тъжната игра,
Вече трябва да умра, ...
Листото 🇧🇬
и понесе се леко,
в тих размисъл
над водата се спря,
после вятър поде го, ...
Вечен зов на любовта 🇧🇬
Зовът на любовта заложен е
В душата и духа. Дошъл е
На земята тоз човек, що
От небето много го познават. ...
Отразени луни 🇧🇬
неон проблясва в нечии очи,
закачки,погледи,витрини и усмивки,
отражения, оставащи следи.
Градът не спира,изтъркани подметки, ...
Синя песен на авлига 🇧🇬
изгревът е танц с вълшебни краски.
И всяко утро, всеки ден е ведър,
малинения изгрев щом проблясва.
Към светлината ярка пак политам, ...
Знам, че си ти 🇧🇬
и усетя аромата на пролетни цветя,
знам, че си ти.
Винаги когато ушите ми доловят
песента на прелетните птици, ...
Очите ти 🇧🇬
и пролетен, едва напъпил цвят.
Те шепнат ми без думи тиха песен
и правят чудо в делничния свят.
Очите ти — смарагдови вселени, ...
„Присъдата на съдбата“ 🇧🇬
Едни се раждат сред злато и слава, други сред глад и безкрайна вина. Един получава света като дар, друг моли небето за капка светлина.
Кажи ми, къде ...
СТОЛИЧАНИ В ПОВЕЧЕ 🇧🇬
човекът все по-ниско се навежда
не пред небето, а пред съдбата си,
не пред Бога пред чуждата надежда.
Тук всеки иска да е повече ...
Разминаване 🇧🇬
а аз си лягам в 9...
Говориш като в песен на Орфей**,
а аз обичам тишината...
Държиш се като ерудирано дете, ...
Детронация 🇧🇬
безспорна бе царица на света;
дори Олимп подвластен роб ѝ беше;
ней нямаше затворена врата.
В чертозите ѝ от мечти-кристали, ...
На село 🇧🇬
да ме повика нежно влака
да ми прошепне хайде тебе чакам
да се спусна по ветреца лек
така както си мечтая ...
Дар безценен е водата 🇧🇬
баба много е щастлива -
чак танцува и се смее,
че дъждеца ще полее
посевите по нивята ...
Аз и ти 🇧🇬
Аз и ти с нашите смели сърца.
Аз и ти гоним се по пясъка като деца.
Аз и ти сме две малки, леки перца.
Самодива 🇧🇬
луната вплете пръсти в сенокоса.
Притихнаха горите да послушат
как плахо стъпва самодива боса.
По синорите стъпките ѝ леки ...
21 грама 🇧🇬
Заставам до прозореца да я уловя,
за кратко успявам -
на пръста си задържам капка вода.
Сълзи разбримчват бузите ми, ...
Над София чайка 🇧🇬
не дочут в забързаната утрин,
и неделна страница затворил
влиташ в делничната сутрин.
Над летящи по улици гладни машини - ...
Разрошен ум (Живот с Аспергер) 🇧🇬
да възприемаш всичко буквално,
без следа от намек или шега.
Образите за теб са уморени спомени,
непонятни, безформени души ...